Без светлина [bg]

— Не е нужно. И не е нужно да ти казвам колко интересно е току-що разказаното. Умерено занимателно е, че някакви мъже са стояли зад тоалетните и са гледали как жените уринират, но то определено не е никаква информация, Виктор.

Грейвър успя да види как Ласт се хили отсреща.

— Е, предполагам, че всичко зависи от това, което търсиш, нали? — рече Ласт. Размърда се на стола, отново кръстоса краката си. — Ти искаш имена.

— Разбира се, че искам. И да видим дали разузнавателна, та операция на „втория мъж“ е в полицията, или е в Югозападната асоциация на колбасарите.

Ласт зацъка с език при сарказма на Грейвър.

— Хайде, Грейвър — меко рече Ласт, — кажи ми. Не съм ли попаднал на нещо?

Отговорът на Грейвър последва учудващо бързо дори за самия него.

— Добре, Виктор. Истината е, че на нищо не си попаднал. Ако си открил някакво нарушение в сигурността на Криминалното разузнаване, то е ново за мен. И ако наистина си открил нещо, страшно много искам да узная повече за това. Просто не съм убеден, че си намерил нещо.

Ласт закима бавно.

— Е, Грейвър — каза той накрая, избута назад стола си и се изправи. — Ще видя какво мога да направя.

Грейвър също стана.

— Все още ли плуваш определен брой дължини? — попита Ласт, поглеждайки надолу към водата в басейна.

— Да.

Ласт кимна.

— Човек на дисциплината. Възхитително. Наистина.

Той се отправи към колата си и Грейвър тръгна след него. Когато Ласт стигна до мерцедеса, хвана дръжката и погледна над колата.

— Ще се обадя — рече той.

— Чудесно — каза Грейвър и Ласт отвори вратата. — Но, Виктор — добави Грейвър, — не идвай повече тук.

Ласт му се ухили, влезе в колата и затвори вратата. Грейвър го проследи с поглед, докато Ласт даде на заден ход по алеята към улицата и после изчезна.