![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Реших да проверя това. Жилището имаше някаква клетъчна конструкция, стаите и преддверията бяха свързани помежду си. Можеш да бъдеш в една остъклена стая и да гледаш през едно от преддверията към следващата остъклена стая. Стъкло и огледални коридори свързваха всички тези модули.
И така, след малко се измъкнах навън да изпуша една цигара. Естествено, всички бяха вътре, свикнали с климатичните инсталации, нежелаещи да търпят влажността. Не знаех дали няма да има някой отвън, затова се държах съвсем нехайно, запалвайки веднага цигарата си, за да мога да обясня присъствието си там, ако се наложи.
— Разбира се, оказа се, че визуалната сигурност на тази къща съвсем не бе такава, каквато онази жена е предполагала, не и щом излезеш на двора. А това ставаше просто като влезеш в къщата и после излезеш навън. Всяка от тези ексцентрични спални наистина бе заобиколена от свой собствен вътрешен двор, с висока стена, наблъскан с растения, палми и други такива. Но всяко дворче си имаше около външната страна на оградата малък, дискретен перваз, изграден успоредно на основата. Ако стъпиш на перваза, можеш да надникнеш над стената и всичко да видиш. Имаше кранове, както и маркуч за поливане, които бяха очевидната причина, струва ми се, за наличието на този перваз.
Ласт се спря и запали нова цигара.
— Къщата имаше приблизителната форма на шестоъгълник, или може би осмоъгълник, нещо заоблено, но с прави стени. Стоях на неосветено място сред моравата с неправилна форма, пресечена от храсталаци. Отидох до първата спалня. Стъпих на перваза и надникнах. Наистина, колкото и да е смешно, една жена се беше курдисала на гърнето, с прибрана около нея рокля, гледаща малко предизвикателно, както ми се стори, през стъклената стена направо към мен. Машинално се наведох и после пак се показах и отново я видях там, пак се взираше в мен, с разтворени крака, ръцете й бяха в скута и стискаха тоалетна хартия. Тя изобщо не ме виждаше, дори и да размахвах ръце. Мисля, че стъклените стени бяха покрити с нещо отвън, за да изглеждат по-непрозрачни. Наблюдавах я как свърши, как се избърса, стана и пусна водата в тоалетната.
Погледах известно време, появиха се още две жени. Стори ми се доста интересно как по различен начин се грижат за тоалета си. Свърших цигарата си и реших да отида до другата спалня. Минах край следващото преддверие и друга стая с гости и тъкмо щях да завия зад един малък ъгъл, когато дочух гласове пред мен, точно зад ъгъла. Спрях, затаил дъх и се заслушах. Да, наистина. Двама мъже разговаряха. Отдръпнах се от ъгъла, до който за щастие имаше едно дърво. Прилепих се до него и надникнах. Двама мъже бяха застанали на перваза край градинската ограда на следващата спалня. Те гледаха към жените, влизащи в спалнята, но това им забавление беше по-скоро нещо странично. Бяха сложили чашите си върху оградата, опрели там лакти, пушеха и разговаряха.
Ласт се спря, за да всмукне отново от цигарата. Като че ли обмисляше как да продължи, наслаждавайки се на историята.
— Сега знам, че това е странно — рече той — но дочух как този тип изразяваше недоверие, категорично недоверие, ако разбираш какво имам предвид. Вторият мъж каза, не; вярно е. Доста време са уреждали това, но накрая успели. Той каза, че техният „достъп“ до разузнаването и „неговите операции“ бил солиден и изпитван на няколко пъти. Първият мъж го попита откога се върши това. „От известно време“, само това отвърна вторият мъж. Помълчаха малко, отпиваха от чашите си, гледаха някого в тоалетната. Вторият мъж слезе от перваза, запали цигара и пак се покачи.
Той рече, че доколкото е разбрал, първият мъж имал неприятности с някакъв конкурент. Попита какво би станало, ако се отърве от този тип. Първият каза, че обемът ще нарасне с трийсет процента. Вторият попита дали би се заинтересувал от елиминирането му. Първият рече, че кой се отказва от бута на прасенцето.
Тук Ласт се спря и се изсмя.
— Американско красноречие. Не бях го чувал. Страхотно.
— Дръпна от цигарата. — Вторият мъж предложи да поговорят за това. Първият каза, че не му е известно за нищо незаконно, извършвано от неговия конкурент. Вторият отвърна, че това няма значение, нещата могат да се уредят. — Ласт замълча. — Двамата пак се зазяпаха към някого в тоалетната и после първият мъж поиска още да поговорят за това. Просто го обмисли, каза му вторият мъж. Щели отново да се съберат и да проучат тази идея. Довършиха напитките си, погледаха малко към тоалетната и после вторият мъж предложи да се върнат, за да не забележат отсъствието им. Това беше. Трябваше да се измъкна оттам.