Без светлина [bg]

Нюман направи пауза и преглътна.

— Преди около месец, не, преди три седмици, работех през обедната почивка, за да завърша един доклад преди срещата си с един осведомител. Папката ми точно за този осведомител беше при Дийн, който трябваше да ми напише указания в какво да внимавам, какво да измъкна, ако мога. Всъщност щях да се срещна с двама осведомители този ден и Дийн ми каза, че ще остави техните папки, заедно с бележките, върху бюрото си. Имаше среща с жена си за обяд и бързаше.

— Когато свърших, притичах до неговия кабинет. На бюрото му цареше хаос. Грабнах двете папки и ги занесох в моята стая. Отворих първата, изчетох бележките му, отворих и втората. Документите не бяха подредени. Най-новите доклади трябваше да са отпред, а бележките на Дийн — върху тях. Обаче всичко беше разбъркано. Прелистих напечатаните доклади и намерих ръчно написаните бележки на Дийн, забутани почти най-отзад. Но когато започнах да ги чета, те като че ли нямаха никакъв смисъл. Нищо не разбирах. Всъщност това изобщо не бяха предварителни записки, а отчет след разговор с осведомител. Не ми беше нужно много време да разбера, че в ръцете си държах документ от случая Селдън.

— Значи това е бил почеркът на Арт, а не на Дийн.

— Не. Беше написано от Дийн.

— Какво? Сигурен ли си?

— Напълно. Нали всеки ден чета записките му.

— Напечатаният доклад беше ли заедно с него в папката?

— Не — рече Нюман. — Нямаше го. — Гласът му беше глух и всъщност му се наложи да се изкашля, от което на Грейвър му се сви сърцето. — Точно в това е въпросът. На първата страница, в горния десен ъгъл Дийн беше написал датата, беше я подчертал и заградил в кръгче. Тогава беше… четвъртък. Докладът беше с дата за петък — от следващата седмица.

— Сигурен ли си? — пак попита Грейвър. Просто трябваше. Трудно му бе да повярва, че Нюман не бърка. Сърцето му се блъскаше в гърдите.

— О, да. Там имах календар и проверих. Продължих да чета. Имаше описани събития, които се бяха случили във вторник и сряда следващата седмица — тези дати също ги проверих. Всичко бе описано в минало време, сякаш събитията вече се бяха случили.

— Невероятно — промълви Грейвър.

— Да. — Нюман кимна и го погледна. — Доста странно.

Грейвър се извърна встрани. Някаква кола премина край тях по улицата, той мярна още една и осъзна, че в момента тя увеличава скоростта си. Не беше ли спряла досега на отсрещната страна? Нима само намали скоростта си? Дали беше нещо, което той трябваше да забележи? Обърна се към Нюман.