Без светлина [bg]

— Ние само намекваме — рече Калатис с подчертано спокойствие, — че трябва да си сигурен в това, което ни казваш.

Фийбър кимна в знак на съгласие.

На Бъртъл не му харесваше този съюз между двамата мъже пред него. Не обичаше да се намира в отбранителна позиция. Нещо се мътеше.

— Няма… нищо… в Криминалното разузнаване — подчерта Бъртъл. — Ако е измъкнал нещичко навън, не съм длъжен да зная. Ако го е направил, то е защото е бил отчаян, чувствал се е като притиснат до стената. — Той млъкна за миг. — Не биваше да стане така.

Последва дълго мълчание. Калатис и Фийбър бяха полуобърнати на предните седалки. Калатис гледаше навън. Беше едър и често напомняше на Бъртъл на минотавър. Беше сполучливо сравнение: Калатис, изправил се на прага пред мрака, охранявайки подземния лабиринт от лъжи.

— Ами Селдън? — попита Калатис. Той държеше пурата си и гледаше блещукащия й край. — Какво да правим сега?

— Забрави го — рече Бъртъл. — Все едно че е пропаднало.

Калатис бавно извърна глава към Бъртъл.

— О, не смятам така, приятелю. Преди малко казах, че не искам да изгубя позицията си тук.

— Ще я загубиш, както и всичко останало, ако се опиташ да форсираш нещата — предупреди го Бъртъл. — Не можем прекалено дълго да си играем с Грейвър, Панос. Няма да успеем.

— Какво искаш да кажеш? — подсмихна се Калатис. — Та ние две години го разиграваме.

— Не, от две години го лъжем — уточни Бъртъл. — Има разлика. Смъртта на Тислър е нещо сериозно. Всеки идиот може да излъже, но трябва да си почти гениален, за да приспиш съмненията на Маркъс Грейвър.

— Значи, край? — Фийбър не можеше да повярва.

— Със Селдън, да — рече Бъртъл. — Още сега отменяме всичко. Нека да изчакаме, докато Рей се върне от ваканцията си, и после иде видим дали не можем да преструктурираме и пак да стегнем нещата.

Калатис се бе обърнал с гръб и гледаше навън през предното стъкло. Виждаха се върховете на небостъргачите в центъра на града, извисяващи се и вече проблясващи със светлини в полумрака.

— Добре — каза изведнъж Калатис с тежка въздишка. Той захвърли пурата си долу на асфалта. — Ще се разберем с Безъм, щом той се върне. Кога ще стане това?

— Утре — отвърна Бъртъл.

— Добре — продължи Калатис. — Ще говорим с него, ще чуем мнението му. Нека да обмислим нещата. Да разработим възможностите. Ако искаме да продължим тази операция, как ще действаме? Дали си заслужава риска? Какво да правим, ако Грейвър действително надуши нещо? — Той погледна Бъртъл, а после и Фийбър. — Знаете какво ни трябва. — После пак към задната седалка: — Ще се обаждам.