![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Това бе всичко.
Калатис се обърна към волана, натисна автоматичните бутони за прозорците. Докато стъклата се вдигаха, Бъртъл взе сакото си, чувствайки, че май трябва да каже нещо, но не знаеше какво или защо. Нищо друго не бе изречено и Бъртъл отвори вратата да слезе. Затвори вратата точно когато стъклата се вдигнаха догоре. Калатис запали колата и включи климатичната инсталация.
Бъртъл се поколеба за миг край затъмнените прозорци на мерцедеса, после се обърна и отиде до своята кола. Отключи я и хвърли вътре сакото си. Погледна към мерцедеса, който не тръгваше, просто стоеше там със запален двигател, а климатикът му бръмчеше заедно с цикадите в тъмнината. Той се качи в колата и я запали, чувствайки известно гадене, докато нагласяше отворите на климатика да духат право в лицето му. Проклетият грък беше прекалено предпазлив. Беше така дяволски хитър, че всяка интрига напомняше на игра на дама.
Бъртъл включи на скорост и тръгна по тясната алея, опасваща жилищния блок. Тук-таме светваха лампи и той се запита дали ония две жени живеят тук или някъде по-далече в околността. Мина край колата на Калатис, която стоеше неподвижна и тъмна, сякаш бе живо същество, безмълвно, неразбираемо и хитро, като ония дебелокорести хлебарки, обитаващи стволовете на палмите край реката. Боже мой.
— Какво мислиш? — попита Калатис, докато двамата гледаха как задните светлини от колата на Бъртъл се изкачват по алеята и изчезват.
Фийбър беше предпазлив.
— Имаше вид на сигурен в себе си и на държащ нещата под контрол.
— Май че беше изпаднал в паника — каза Калатис. — Може би няма куража да продължи с това.
— Да продължи ли?
— Ако ние не го отменим. Ако решим да продължим.
На Фийбър изведнъж му се стори като че бе изпуснал част от разговора и не е схванал нещо много важно. Пообъркан, мозъкът му сега се мъчеше да го разбере. Но реши да не се обажда повече. Той просто седеше и се чудеше какво ли се мъти зад черните очи на Панос Калатис.
17.
Пътувайки в колата си към къщи, Грейвър отново премисляше тревожните факти, които Пола бе изложила през последните два часа. Нямаше никакво съмнение, тя бе открила пробив в сигурността и той можеше да има катастрофални последици. Това бе най-страшното за всеки ръководител в разузнаването, а лошата новина се подсилваше от факта, че един стар и добър приятел изглежда бе замесен, а може би стоеше и в сърцевината на нещата.
Всъщност точно това Грейвър все още не бе в състояние да приеме, въпреки че не го показа пред Пола. Беше просто невероятно. Трябваше добре да го премисли. Подобно на математик, той разполагаше със задачата и теоремата, но все още не можеше да формулира доказателството. И трябваше да проследи как това доказателство се разгъва, стъпка по стъпка, преди най-после да реши, че Дийн Бъртъл е предател.
Най-озадачаващото нещо беше мотивацията. Грейвър познаваше Бъртъл като свой брат и обичайните мотиви за предателство просто не пасваха тук. Алчност? Дийн обичаше да живее добре, но афинитетът му към богаташкия комфорт трудно можеше да се причисли към алчността. Някаква сексуална мания? Грейвър достатъчно добре познаваше човешката природа и знаеше, че подобна слабост може да се прикрива с десетилетия, дори цял живот, но често, ако не и винаги, имаше известни признаци, някакво загатване за такава склонност. Но не и при Дийн Бъртъл. Отмъщение за предполагаема или действителна неправда? Бъртъл никога не бе споменавал и дума от този род. А подобно нещо, рано или късно, също се проявяваше при човек, твърдо решил да го постигне. Несъвместима идеология или философия? Нямаше такава причина.
Но ако Бъртъл се бе променил и някой от тези елементи се е развил до натрапчива идея, и то дотам, че да стигне до предателство, дали Грейвър щеше да усети промяната? Дори ако Бъртъл успешно е прикривал мотива, нима Грейвър не би забелязал някакво друго изменение в поведението му? Как е могъл да го пропусне? Дали Бъртъл, подобно на Тислър, изведнъж е започнал да се държи противоречиво, без някой изобщо да забележи дори дребни признаци, че нещо не е наред?
Грейвър трябваше да признае, че доводите на Пола бяха добре построени. Но те като че ли не се връзваха с човешкия фактор, а за неговото разбиране беше нужно някакво шесто чувство. Наистина тук нещо не пасваше. Грейвър се намираше на неустойчива почва и това го плашеше.