Без светлина [bg]

— Поласкан съм — сухо рече Ласт.

— Това е всичко, което мога. Съжалявам. — Направи пауза. — Но, няма да ти платя и толкова, ако сведенията ти не струват.

— Добре, съгласен. Кога можеш да ми платиш?

— Нека първо да чуя твоята история.

Ласт пак замълча. Блещукащото огънче на цигарата се премести от масата към лицето му и просветна, когато всмукна, мимолетно озарявайки скулите и очите му. После той пак се сля с тъмнината.

— Ти си джентълмен, Грейвър. Имам ти доверие.

Грейвър почувства облекчение. Знаеше, че Ласт му има доверие, въпросът не беше в това. Причината беше във факта, че Ласт не настоя за повече пари. Ако сведенията му бяха потресаващи, щеше да настоява. Това, което Грейвър щеше да чуе сега, може би беше просто някаква нишка. Нямаше да го повали от стола.

— Добре — каза Ласт. Той пусна цигарата на плочника под масата и я загаси с подметката си. Отпусна ръце върху страничните облегалки. Когато заговори, гласът му бе мек и спокоен.

— Снощи започнах да ти разказвам за едно парти в къщата на онзи човек, тук, в Хюстън…

— Как се казваше? — прекъсна го Грейвър.

— Ще стигна и до това — рече невъзмутимо Ласт. — Този човек и жена му имаха много странна къща. Всъщност грозна. Модерна. На едно ниво, суров дизайн, остъклени стаи около няколко преддверия. Нещо като разхвърляни модули, ако можеш да си го представиш. Необичайно. Имаше много хора, но не беше някаква шумна веселба. Просто само се разговаряше. Един малък състав свиреше лека и неопределена музика, а хората стояха на групички с чаши в ръце. Млади новобогаташи. От новата генерация. И вездесъщите бизнесмени.

По едно време дамата, с която бях отишъл на това парти, отиде до тоалетната. Когато се върна, беше доста възбудена. Изглежда тоалетната била доста уязвима зрително откъм някакъв двор. Всъщност тоалетната била съвсем открита към спалнята — както и душът — и единственото прикритие се осигурявало от гъстата зеленина, заобикаляща спалнята. В самата стая нямало никакво уединение, така че можеш да си пикаеш направо там, пред другите дами, които може да влязат, за да се срешат, да си оправят грима или нещо от тоя род. Тя, разбира се, не се доверила на гъстия листак от другата страна на стъклените стени. Каза ми, че имало друга спалня зад ъгъла и една жена, която срещнала в първата спалня, й обяснила, че там разположението било същото. Моята приятелка попитала тази жена дали е идвала тук и преди и тя казала, о, да. А приятелката ми я попитала за надничащи любопитни типове. Жената се засмяла и рекла, че изобщо не е така, както изглежда. Никой не може да наднича, имало градински огради и разни подобни. Такава била целта на архитектурния дизайн. Да те накара да почувстваш, че живееш сред природата.