Без светлина [bg]

Фаровете на колата пробягаха по моравата, когато пое по автомобилната алея, водеща до гаража и застлания с тухли вътрешен двор. Насочвайки се към затворения гараж, светлините уловиха блясъка от бронята на друга кола вътре в двора.

Грейвър загаси фаровете и спря. Нюман и Пола щяха да паркират отпред. После бавно доближи колата, докато се изравни със стената на къщата. Ако имаше някой вътре и не го беше зърнал, нямаше да може да види колата му на това място в алеята, ако гледаше от предните прозорци.

Загаси двигателя, отвори вратата и слезе, леко притваряйки вратата. Пое дълбоко дъх в тъмнината, изпълнена с аромата на цъфнал жасмин. Посегна към колана си отзад и извади своя „Зиг-Зауер“. Не беше го правил от десетина години, освен когато трябваше да се упражнява на стрелбището.

Придържайки пистолета до тялото си, той безшумно се промъкна по алеята, докато стигна задния ъгъл и ясно видя малкия мерцедес. Отбеляза си номера на колата. Стоеше безмълвно и оглеждаше нощния двор, надявайки се очите му бързо да се адаптират към тъмните сенки наоколо. Басейнът. Палмичките. Металните градински столове. Големите стволове на дъбовете. Подуши тютюнев дим. Пак погледна към басейна.

Господи.

Сърцето му подскочи, осъзнавайки, че някои е седнал в един от градинските столове откъм по-близкия край на басейна. Беше мъж и гледаше право към него. Грейвър предположи, че мъжът е видял фаровете на колата, когато е тръгнала по алеята, макар че не беше сигурен дали в момента го вижда до ъгъла на къщата.

— Грейвър? Ти ли си там? Видях фаровете ти.

Беше Виктор Ласт. Грейвър почувства едновременно облекчение и ярост. Той винаги държеше личният му живот да бъде наистина само личен, особено по отношение на осведомители. Може би се бе държал малко по-различно с Ласт, но въпреки това появяването му по такъв начин беше съвсем безцеремонно. Или може би Ласт гледаше по друг начин на това сега, когато Грейвър живееше сам.

Той отново огледа двора, макар да не вярваше, че би могъл да съзре още някой. Пъхна пистолета обратно в кобура и тръгна към басейна.

— Какво, по дяволите, правиш тук, Ласт? — попита Грейвър, опитвайки се да овладее гласа си.

— Говорих с Кеми пет минути след като ти си се обадил — отвърна Ласт. — Тя ми каза, че ще се прибереш вкъщи след половин час и че искаш да ме видиш колкото се може по-скоро. Помислих си, че така ще спестя малко време.

Изрече това с най-естествен тон, сякаш изобщо не му минаваше през ум, че Грейвър може да не одобри появяването му в своя дом.

Грейвър седна срещу Ласт. Нощта не беше облачна, но Грейвър не можеше добре да види лицето на Ласт. Това не му харесваше. Ласт умееше по-добре да маскира гласа си, отколкото да прикрие изражението на лицето си. Доколкото виждаше, беше облечен почти както предишната вечер. Грейвър облегна ръце на металната маса. Водата в басейна беше неподвижна, повърхността й тук-там проблясваше, сякаш беше опънат лист от прозрачен целофан.