Без светлина [bg]

Грейвър извади полицейската си значка, пресегна се над рамото на младежа и я размаха пред лицето му.

— Дайте ми пет минути — рече той. Младежът трепна и бавно се обърна, втренчил изненадан поглед. — Кажете й, че пак ще й се обадите след пет минути. Тъкмо тя ще успее да измисли нещо.

Младежът изпълни молбата му, после натисна вилката с една ръка и даде слушалката на Грейвър. „Господи“ — изрече той с псевдореспект; явно накърнената му нахаканост се нуждаеше от някакво пренебрежително държане.

— Благодаря — каза Грейвър.

Нюман отговори още при първия сигнал.

— Всичко наред ли е? — попита Грейвър.

— О, разбира се… Просто трябва да се срещна с тебе за няколко минути.

— Къде си?

— Тъкмо свършвам хамбургера си в един крайпътен ресторант, казва се „Сидс“, край Монтроуз.

— Знам го къде е. Не съм много далече. След десет минути ще бъда там.

Когато Грейвър пристигна, Нюман седеше в колата си, паркирана под една стара мимоза встрани. Грейвър спря до него и Нюман излезе.

— Заведението е твърде малко, за да поговорим — обясни Нюман.

Грейвър също слезе и двамата се облегнаха на колите си. Въпреки ясната нощ, въздухът беше влажен и натежал от сладкия аромат на орловите нокти, растящи на големи групи и побелели от цвят, покрай дървената ограда около ресторантчето.

— Какво има? — попита Грейвър.

Нюман поклати леко ключовете на колата, сякаш за да подхване по-лесно.

— Ами, най-напред направих справката за Тислър — рече той. — Подробно. Порових се за някакви скрити възможности за приходи, за недвижими имоти — притежава малка къща в Шарпстаун, която дава под наем. Има я от две години. Платил е минималната сума с петнайсетгодишен заем и я изплаща чрез ежемесечни вноски. Проверих за евентуален бизнес, спестовни влогове, всякакви банкови възможности. Нищо. Други вещи: има регистрирани кола и лодка. Нищо. Проверих всичко и на името на Пеги. Както и на второто име на Арт, Сидни, и на нейното моминско име, Мейс. Нищо. Ако е имал страничен доход, не е бил глупав и се е погрижил за него както трябва. Не знам докъде искаш да продължавам с това. Може би някакви биографични справки? Или нещо друго.

Грейвър понечи да заговори, но Нюман продължи.

— Но не затова поисках да поприказвам с теб.

Грейвър чакаше.

— Надявам се, че това не е някакво нарушение на правилата… — Нюман се отпусна на другия си крак. Беше оставил якето и вратовръзката си в колата й ризата му беше намачкана, както става след дълъг ден работа пред компютри, прехвърляйки досиета, ставайки и сядайки многократно. — Това май спада към категорията на тогава ми се стори странно, но… „ако изобщо има смисъл“.