Нощният ловец [bg]

Светлокоси. Това беше важно. Поради някаква причина, полицията, изглежда, пренебрегваше този именно детайл, но на човек като мен той трудно можеше да убегне. А подобен факт сякаш не беше много коректен от политическа гледна точка. Тъмнокосите и тъмнокожи момичета трябваше да разчитат на същата вероятност да бъдат отвличани, сексуално насилвани и после насичани пред камера, нали?

При това Яворски сякаш често биваше последният, видял детето живо. Бяха разговаряли с него в полицията, задържали го бяха за една нощ, разпитвали го бяха, но не откриваха нищо, заради което да повдигнат обвинение срещу него. Съобразяваха се, разбира се, с някои дребни правни изисквания. Мъченията например напоследък не се радват на одобрение. А без известна настойчивост Джейми Яворски никога нищо нямаше да сподели за своето хоби. Зная, че аз също не бих го направил.

Знаех обаче и че е той. Помагаше на момичетата да изчезнат след бурна и фатална филмова кариера. Почти бях сигурен в това. Не открих части от телата, не го бях виждал и да го прави, но всичко съвпадаше. А и успях да намеря няколко особено въздействащи снимки на три от липсващите момичета. На тях те не изглеждаха много щастливи, макар за някои от нещата, които вършеха, да се предполагаше, че носят наслада. Поне така ми бяха казвали.

Не можех със сигурност да свържа Яворски със снимките. Пощенският адрес обаче беше в Саут Маями, на минути от училището. А той очевидно не живееше според парите, които изкарваше като пазач. Във всеки случай от задната седалка настойчиво ми напомниха, че нямам време и че в този случай увереността не е от чак такова значение.

Грозното куче обаче ме притесняваше. Кучетата винаги са проблем. Не ме харесват и често не одобряват онова, което правя с господарите им, още повече че не съм склонен да споделям с тях хубавите мръвки. Трябваше да намеря начин да заобиколя кучето и да стигна до Яворски. Може би той щеше да излезе. Ако не, аз щях да намеря начин да вляза при него.

На три пъти минах покрай къщата му, но нищо не ми хрумна. Имах нужда от малко късмет, и то преди Мрачния странник да ме накара да направя нещо прибързано. Тъкмо когато моят скъп приятел започна да нашепва неблагоразумни варианти, късметът ме споходи. Яворски излезе от дома си и се качи на очукания червен пикап тойота точно докато минавах покрай него. Забавих, доколкото можах, и миг по-късно той даде на заден ход и изтегли колата си към Дъглас Роуд. Обърнах и го последвах.

Представа нямах как ще го направя. Не бях подготвен. Не разполагах с обезопасена стая, нито с чист комбинезон. Нищо, освен ролка тиксо и остър нож под седалката. Трябваше да остана невидим, незабелязан и съвършен, а нямах представа как ще го постигна. Мразя да импровизирам, обаче не виждах друг вариант.