Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Строполих се на една мраморна пейка и се огледах: Внушителната статуя на Нептун продължаваше да стои в края на езерото, но сега в стиснатия си юмрук имаше бронзов тризъбец.
— Я виж ти…
Забелязах също, че от устите на четирите каменни риби блика вода, която се събира в гигантска мраморна раковина, а след това прелива в наскоро изчистеното изкуствено езеро.
— Проклет да съм…
Станах и олюлявайки се, се запътих към фонтана, който не бе работил от двайсет години. Коленичих и измих лицето си в раковината, след което жадно залочих студената вода.
— Аа… Хубава работа си свършил, Франк.
Напълних си устата с вода, направих си малко гаргара с нея и я изплюх на струя, имитирайки каменните риби. Гър-гър-гър.
Чух някакъв шум и се обърнах. На не повече от десет метра на пътеката, която излизаше от къщата, стоеше жена в рокля на цветя, с розова шапка и бял шал около раменете си. Тя ме видя и замръзна на място. Представих си картинката, която представлявах, лигавейки се около фонтана, с мръсен анцуг и разчорлена коса. Изплюх водата от устата си и казах:
— Здравейте.
Тя се обърна и започна бързо да се отдалечава, след това погледна назад да види какво съм решил да направя. Беше на около четирийсет години, с пълна фигура и руса коса, която дори от това разстояние изглеждаше избеляла. Носеше тежък грим и помислих, че пурпурните сенки и яркорозовото червило са вероятно останки от боите за великденските яйца. Дори с празничната си рокля и шапка тя имаше малко долнопробен и просташки вид. Но беше добре сложена. Аз не си падам по едрите бюстове, предпочитам гъвкави, изчистени от излишни килограми, изцяло американски тип жени, като Сюзън. Но след като бях прекарал цялата сутрин, редувайки атавистичното държане с пубертетско, имах необходимата нагласа да открия нещо страшно възбуждащо в примитивния грим на тази жена и в големите й гърди и задник. Тя смътно ми напомняше статуята на Венера в храма на любовта.
Тя продължаваше да ме гледа през рамо, докато увеличаваше разстоянието помежду ни. Помислих си дали да не й се представя, за да не се страхува, но реших, че ако тя принадлежи към клана на Белароса, вероятно ще е най-добре да не се срещаме при такива обстоятелства. Канех се да стана и да си тръгна, както би сторил всеки скучен адвокат и джентълмен. Но спомняйки си неотдавнашния ми успех със Сюзън, застанах на четири крака и изръмжах.
Жената хукна да бяха, при което обувките й с високи токчета се изхлузиха.
Станах и избърсах с ръкав устата си. Беше забавно. Дойде ми наум, че поведението ми не е в рамките на нормалното, но кой съм аз, че да давам психиатрични оценки? Докато вървях покрай езерото, мислейки какъв да бъде следващият ми ход, забелязах още една новост. В отдалечения край на дългото, тясно езеро имаше някаква бяла статуя. Като приближих, видях, че това беше един от онези евтини гипсови светци в небесносини ниши, които може да видите по италианските морави, обикновено заедно с някое и друго розово фламинго.
Сега видях, че това беше статуята на Мария с младенеца Исус на ръце. Поставянето на тази християнска статуя срещу езическия бог ми се стори доста странно. На едно и също място стояха тази любяща жена, прегърнала детето си, а насреща й, вгледал се в нея, така да се каже, този полугол мъжествен бог с вдигнат тризъбец — антитезата на юдео-християнския бог на любовта.
Спомних си, че когато бях за първи път в Рим, бях изненадан от това как двете главни черти на италианската култура — езическата и християнската — присъстват заедно в изкуството без никакви видими противоречия. Екскурзоводите, изглежда, не изпитваха никакви теологически или естетически затруднения със смесените мотиви: например фриз с млади нимфи и буйни купидончета украсяваше същата стая, в която стоеше статуята на La Vergine24.
Тогава реших, че самите италианци са езичници и християни като изкуството си, жестоки и нежни, православни и католици. Като че ли тази религия бе неправилно наложена на една страна и едни хора, които по темперамент са добри езичници и отвратителни християни.
Хрумна ми също, че Франк Белароса, който е възстановил тризъбеца на Нептун, който е знаел какво липсва в този стиснат юмрук, е същият Франк Белароса, който е почувствал необходимост да уравновеси своя свят с този символ на любовта и надеждата. Този човек защитаваше всичките си бази. Интересно.
24
Мадоната (итал.). — Б.пр.