Игра със смъртта [bg]
- Автор: Джоансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-392-1
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра със смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Фей направи гримаса.
— Не познавате Джейн.
— Тя е още дете, по дяволите.
— Дете, което е било малтретирано и пренебрегвано през по-голямата част от живота си. Тя още отсега няма особено високо мнение за възрастните, а вие ми обяснявате, че някой се готви да я убие за нищо.
— Какви доказателства желаете? — намеси се Джо.
— Прекалено лесно сте попаднали на Джейн. Така мисля аз. Искам хората от социални грижи да проверят всички досиета — и за града, и за окръга — и да се уверят, че единствено Джейн отговаря на описанието. И нека онзи агент от ФБР Спиро да дойде да приказва с мен. Вярвам на ФБР. — Погледна към Джо. — Не се засягайте, но децата ми са имали вземане-даване с местната полиция, а и не ми харесва, че цъфнахте с този от телевизията.
Ив погледна към Джо. След като Дом не желаеше да се намесва полицията, едва ли щеше да е особено доволен от появата на ФБР на сцената.
Той сви рамене.
— И на мен не ми допада, но ние вече открихме момиченцето. Не може да я нападне, без ние да разберем.
Ив се обърна отново към Фей.
— Тогава се разбрахме. Вие ще говорите с Робърт Спиро. Моля ви да се вслушате в думите му. Споделихме с Центъра за грижи за децата с какъв проблем се сблъскваме.
— Обещавам да го изслушам. Нищо повече. — Тя се изправи. — А сега, ако ме извините, чака ме домакинска работа, а после трябва да отида на пазар. — Погледна Ив. — Съжалявам, но искам да съм сигурна. Джейн не е лесен случай. Цялата тази история заплашва да разруши единствената възможност да се доближа до нея.
— За бога, помогнете ни!
— Ще направя всичко по силите си. В момента е в средното училище „Крофорд“ на Тринадесета улица. — Фей прекоси стаята, застана до скрина и затършува из най-горното чекмедже. Извади и подаде снимка на Ив. — Това е училищната й снимка от миналата година. Свършва в три и се прибира пеша. Училището е само на четири преки. Дръжте я под око, но не искам да говорите с нея. — Стисна устни. — Ако я изплашите, ще ви скалпирам.
— Благодаря ви — отвърна Ив и пъхна снимката в чантата. — Но все пак допускате грешка.
Фей сви рамене.
— Всеки греши, но поне се старая да дам най-доброто от себе си. През последните шест години съм била временен настойник на дванадесет деца и не се стеснявам да кажа: престоят при мен им се е отразил добре. — Отиде до вратата и я отвори. — Довиждане. Представете ми доказателства и ще измислим нещо.
Вън на улицата Марк Грънард отбеляза:
— Костелив орех. Очевидно не се впечатли от славата ми и от чаровната ми личност.
— Хареса ми. — Ив свъси вежди. — Но същевременно ми иде да й счупя врата. Защо не се вслуша в доводите ни?
— Смята, че прави най-доброто за детето — намеси се Джо. — И не е готова да повярва на никого, преди първо да премисли нещата.
— Тогава какво ще правим сега? — попита Марк.
— Ти се прибери да поспиш — предложи Джо. — Не си лягал цяла нощ. От колата ще се обадим на Спиро и ще го помолим да поприказва с Фей Шугъртън. — Погледна към Ив. — А следобеда ще се завъртим около училището, за да се уверим, че детето се е прибрало благополучно.
Тя тръгна към колата.
— Добър план.
— В момента имам работа тук. Изключено е да отида точно сега — обясни Спиро.
— Едва ли е чак толкова важна — възрази Ив. — Нужен си ни.
— Доста важна е — отвърна той и млъкна за миг. — Открихме нов труп на брега срещу водопадите. Прекопават целия район, за да проверят дали няма още.
— Господи!
Труповете ставаха дванадесет. Колко още?
— Но ще се опитам да се откъсна довечера и да отскоча. Няма да стоя дълго обаче.
— Кога можеш да си тук? — попита Ив.
— Около девет и заедно ще отидем да видим старата дама — предложи той. — Става ли?
— Добре, след като не си в състояние да дойдеш по-рано.
Джо взе телефона от нея.
— Тази вечер няма да се връщаме в къщурката. Изпрати Чарли насам, в случай че се наложи да оставя Ив сама по някое време. — Заслуша се. — Не, не искаме Чарли да говори с Фей Шугъртън. Едва ли ще й въздейства повече от някое от приютените при нея деца. Нужен си ни ти, за да я впечатлиш. Или пък изпрати Спалдинг от ОДСУ. Е, след като се е върнал в Куантико, ще трябва да се появиш ти. Не ме интересува дали ти звучи като заповед. То е заповед.
Затвори.
— Не подходи особено дипломатично — отбеляза Ив. — Той се опитва да ни помогне.