Игра със смъртта [bg]
- Автор: Джоансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-392-1
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра със смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
— Трябва да я пазим много добре. Не госпожа Шугъртън беше мишената. Най-вероятно просто се е изпречила на пътя му.
— А вие не успяхте да й помогнете, нали? — Очите на Барбара Исли я пронизваха. — Фей Шугъртън беше почтена жена, изключителна жена, която помогна на дузина деца. Не биваше да умира. Тя и сега щеше да е жива, ако не ви бях дала…
— Но Джейн можеше да е мъртва.
— Трябваше да стоя настрана, така и възнамерявам да постъпя оттук нататък. Не ми се мяркайте пред очите и не се приближавайте до Джейн Макгиър.
Извърна се и тръгна към колата.
Ив я наблюдаваше безпомощно как потегля. Джейн седеше с изправен гръб на седалката, но изглеждаше ужасно мъничка и крехка.
— Нямаше как иначе да постъпи.
Обърна глава и видя Джо, застанал на прага.
— Надявах се да успеем да я отведем, преди някой социален работник да се появи.
Той поклати глава.
— Аз звъннах на Исли.
Очите й се разшириха.
— Какво?
— Социалните работници от приюта за деца винаги трябва да бъдат уведомявани в подобни случаи. Те предпазват децата от разпитите на журналистите и полицията. Исли ще помогне на Джейн да преодолее напрежението.
— Ние можехме да я пазим.
— Но тя щеше ли да ни позволи? За нея сме непознати. В приюта ще е заобиколена от други деца и персонала. Там ще бъде в безопасност. Ние, разбира се, ще продължим да я държим под око.
Ив все още изпитваше известно безпокойство.
— Ще ми се да не беше…
— Тя може да се окаже свидетел в процес за убийство, Ив. Разговаря ли с теб?
Ив поклати глава.
— Тогава се налага да я видя по-късно довечера.
— Не можеш ли да я оставиш… — Разбира се, че не можеше да я остави на мира. Възможно е детето да е видяло нещо. — Барбара Исли едва ли ще ти позволи да говориш с нея. Не е доволна от нас.
— Понякога значката помага. — Подаде й ръка да се изправи. — Хайде. Ще те откарам вкъщи. От отдела по съдебна медицина ще пристигнат всеки момент. Ще се наложи да се върна, но не се налага ти да си тук.
— Ще те изчакам.
— Нищо подобно. Може да се задържа тук часове. А и журналистите ще пристигнат веднага след екипа. — Побутна я към стъпалата. — Обадих се на Чарли. В момента е във фоайето на жилищния блок и ще се навърта около теб, докато се върна. — Задържа вратата на колата за Ив. — Веднага щом влезеш в апартамента, звънни на Спиро и Марк и им разкажи какво се случи.
Тя кимна и промълви:
— Ще се опитам дори да се обадя на Барбара Исли; дано я уговоря отново да се видим.
— Дай й време да си отдъхне, Ив. Да се размине напрежението.
Тя поклати глава. Не успяваше да забрави изражението на Джейн Макгиър, седнала вдървено и с изправен гръб, сякаш ако свали гарда, ще рухне.
Дом можеше да я накара да рухне и да я накълца на парчета. Колко близо се бе озовала Джейн до убиеца в кухнята?
Ив усети как я обзема паника при тази мисъл. Задуши я. Непосредствената опасност за Джейн бе отстранена в момента.
Не, въобще не беше така.
— Ще се обадя на Барбара Исли веднага щом пристигна в апартамента.
— Не — отвърна Барбара Исли ледено. — Не ме карайте да повтарям, госпожо Дънкан. Джейн остава под нашите грижи. Само да се приближите до нея и ще наредя да ви хвърлят в затвора.
— Не разбирате. Дом е убил Фей Шугъртън посред бял ден. Успял е да проникне в дома й и е прерязал гърлото й в собствената й кухня. Кой ще му попречи да постъпи по същия начин с Джейн в приюта?
— Фактът, че всекидневно имаме работа с родители, които малтретират децата си, и с дрогирани майки, които искат децата си обратно. Знаем какво правим. Местонахождението на приюта е поверително. Но дори да разбере къде се намира, пак няма да успее да мине покрай пазачите.
— Никога не сте имали работа с…
— Довиждане, госпожо Дънкан.
— Почакайте. Как е тя?
— Не е добре. Но ще се оправи. Утре сутринта ще я изпратя на терапевт.
След тези думи затвори.
Ив си спомняше терапевтите. Седяха срещу нея и я обсипваха с въпроси, стараейки се да прикрият раздразнението си, когато не успяваха да проникнат до дълбините на душата й. Джейн щеше да ги сдъвче и изплюе точно. Както постъпваше Ив като дете.