![Игра със смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/6/igra-ss-smrtta-bg-download.jpg)
Игра със смъртта [bg]
- Автор: Джоансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-392-1
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра със смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
— Целта му е да хване Дом.
— Работата му е да залавя убийци.
— Не съвсем. Той е специалист по криминални профили. От него се очаква да анализира и докладва, а не да участва в преследването. — Стисна устни. — Но той така силно иска да залови негодника, колкото и ние.
— Би трябвало да сме му благодарни за това.
— Аз съм благодарен. — Джо свъси вежди. — Понякога. Когато не поставя задачите на Бюрото пред защитата на…
— Млъкни, Джо. Той направи гримаса.
— Добре, добре. Спиро си върши работата. Но се чувствам някак напрегнат.
Не само той се чувстваше така. И нервите на Ив бяха изопнати.
Джо запали колата.
— Хайде. Ще те черпя един хамбургер и след това ще отидем до училището.
— Господи, бях забравил колко бързо се движат децата, когато ги пуснат от училище. — Джо се засмя. — Те са като стадо бизони, тръгнали на водопой. В това училище ли си учила?
— Не. Нямаше го, когато живеех тук. — Погледът й обхождаше тълпата деца. — Не виждам ни едно червенокосо момиче. Къде е тя?
— Имаш снимка. — Замълча. — Питах се защо не си я погледнала откакто я получи.
— Не се сетих.
— Сигурна ли си?
Тя му хвърли кос поглед.
— Сигурна съм, разбира се. Престани да придаваш значение на съвсем обикновени неща.
— У теб няма нищо обикновено. Време е да погледнеш снимката, Ив.
— И без това щях да го направя.
Извади снимката от чантата. Ставаше въпрос за непознато малко момиче. То нямаше нищо общо с Бони. Почувства как я обгръща облекчение.
— Не е особено красива, нали?
Детето на снимката не се усмихваше; къси червени коси обрамчваха слабо триъгълно лице. Единственото привлекателно нещо бяха огромните очи с цвят на лешник, но от снимката дори и те гледаха някак навъсено.
— Очевидно не е желаела да я фотографират.
— Значи демонстрира характер. Навремето и аз не обичах да ме снимат.
Джо я погледна.
— Изглеждаш облекчена. Страхуваше се да не прилича на Бони.
— Излиза, че Дом няма точно око. Тя и Бони нямат нищо общо. Ха, ами ако лъже за всичко? Ако изобщо не е виждал Бони?
— Ако по онова време е бил тук, поне е виждал нейна снимка. Вестниците постоянно ги публикуваха.
Беше хубава, сладка и толкова силно обичаше живота — затова трогваше всеки, който я види, помисли си Ив. Не приличаше на Джейн Макгиър, която изглеждаше готова да нанесе удар.
— Приумицата на Дом, че ще се идентифицирам с нея, показва колко е луд. Няма от какво да се притесняваш, Джо.
— Радвам се. — Седна по-изправен зад волана. — Ето я. Току-що излезе от входа.
Джейн Макгиър бе дребна за десетте си години. Беше облечена в джинси, тениска и маратонки. Носеше зелена раница на гърба и крачеше право напред, без да поглежда встрани.
Никакво мотане; никакво спиране да говори с приятели, както правеше Бони. Бони имаше толкова много приятели…
Не постъпваше честно. Бони постоянно бе заобиколена от любов и доверие. Джейн Макгиър имаше основание да е нащрек. Но, Господи, колко се радваше, че детето изобщо, не прилича на Бони.
— Стигна до улицата, запали колата.
Скапанякът имаше друга кола — по-голяма, по-нова, сива, а не синя.
Или е друг скапаняк, помисли си Джейн. Светът е пълен с тях.
Затича се и хлътна зад ъгъла. Изчака.
Сивата кола зави бавно.
Напрегна се. Следяха ли я?
Мъж и жена. Може пък да не са скапаняци.
Но може и да са. По-добре да не рискува. Покатери се на оградата, скочи от другата страна, прекоси двора и прескочи оградата в отсрещния край.
Излезе през портата направо към алеята.
Хвърли поглед през рамо.
Нямаше никаква кола.
Продължи да тича.
Сърцето й биеше учестено.
Престани. Никога не оставяй скапаняците да те изплашат. Те целят точно това — да те изплашат, да те наранят. Не допускай да го постигнат.
Всичко щеше да бъде наред.
Още две преки и ще се прибере в къщата на Фей. Ще се опита да й разкаже за скапаняците. Фей прилича на учителите в училище: разбере ли опасността, прави всичко да помогне. Само когато не я разбираше, тя…
Джейн излезе от алеята на улицата. Къщата се виждаше пред нея. На половин пряка.