Игра със смъртта [bg]

— Как се казва?

Исли не обърна внимание на въпроса на Ив.

— А е и умно дете. С висок коефициент на интелигентност. Добре се справяше в училище. Вероятно е преценила, че ако им създава достатъчно грижи, ще се откажат от нея въпреки парите за храна.

— В друго семейство ли я настанихте?

— Нямахме голям избор. Повечето от временните ни настойници не проявяват жестокост към децата. Но понякога допускаме грешки. Е, не сме всемогъщи.

— Кажете ми името й.

Исли поклати глава.

— Нямам право, освен ако не се сдобиете с документ от съда. Възможно е да не говорим за едно и също дете.

— Моля ви.

Тя отново поклати глава.

— Работила съм прекалено усилено. И продължавам по същия начин. — Направи пауза. — Човек може да си помисли, че в моето положение няма да ми се налага да си нося работа за вкъщи. — Кимна към дипломатическото си куфарче на стола. — Но трябва да проверя едни стари досиета на компютърна дискета, затова и тази вечер не ме чака никаква почивка.

Ив усети как се изпълва с надежда и съчувствено промърмори:

— Лоша работа.

— Такава ни е службата. — Исли се изправи. — Интересна вечер беше. Съжалявам, но не мога да ви помогна. — Усмихна се. — Ще отида до тоалетната. Сигурно няма да ме изчакате. Надявам се да намерите момиченцето. — Присви очи и погледна Ив. — Току-що ми хрумна, че детето малко ми напомняше на теб. Гледаше ме вторачено с големите си очи и очаквах всеки момент да ме нападне. Същата жилавост…