Игра със смъртта [bg]

— Добре. Ако видиш или чуеш нещо, обади ни се.

— Пеша ли възнамерявате да вървите? Нека ви откарам.

— Ще вземем такси.

— В този квартал?

— Добре де. Ще вървим, докато стигнем до място, откъдето можем да вземем кола. Не искам да оставяш къщата без надзор.

Марк погледна Джо.

— Би ли я предупредил, че не бива да се шляе из този квартал? Прекалено опасно е.

— Джейн Макгиър се мотае из този квартал през всеки ден от живота си — отбеляза Ив. — И успява да оцелее.

Точно както Ив бе успяла да оцелее през всичките онези години. Господи, спомените отново я връхлитаха.

— Колата ще бъде тук след пет минути. — Джо бе приключил разговора и заедно с Ив излезе от колата. — Не се притеснявай — обърна се той към Марк. — Ще пазя Ив. Или ще я оставя тя да ме пази. Тогава се чувства най-добре.

— Ще дойдем тук в осем сутринта — осведоми го Ив и тръгна по улицата.

Нищо не се променяше истински по тези места. Тревата растеше в пукнатините на тротоарите, по паважа бяха изписани мръсни думи.

— И как ще стигнем до цивилизацията оттук? — попита Джо, настигайки я.

— Тук е цивилизацията, богато момченце — увери го Ив. — Истински дивите места са на четири преки на юг оттук. Забележи, че съм се отправила на север.

— А ти къде живееше?

— На юг. Ти си ченгето. Тези места не са ли ти познати?

— Не съм ги обхождал пеша. В тази част на града те стрелят по ченгетата… когато не се избиват взаимно.

— Те. Мистериозните те. Тук не всички сме престъпници. Налага ни се да живеем и да оцеляваме като всички останали. Защо, по дяволите, си…

— Спри. Много добре знаеш за какво говорех. Защо ми се нахвърляш?

Беше прав.

— Извинявай. Забрави.

— Според мен не бива да го забравяме. Говориш така, сякаш продължаваш да живееш в една от къщите на Лутър стрийт.

— Никога не извадих късмета да живея на Лутър стрийт. Казах ти — това е по-представителната част на квартала.

— Знаеш какво имам предвид.

Знаеше.

— Не съм идвала тук откакто се преместихме след раждането на Бони. Не подозирах, че ще реагирам по този начин.

— Как точно?

— Почувствах се като хлапето, което бях преди години. — Усмихна се кисело. — Бях готова да се бия с целия свят.

— Барбара Исли описа по същия начин Джейн Макгиър.

— Сигурно има право първа да нанесе удара.

— Не подлагам на съмнение нейното право. Просто те съветвам да анализираш как ти подейства връщането тук. Все едно отново си изправена сама срещу света. — Добави натъртено: — Или ти заедно с Джейн Макгиър срещу целия свят.

— Глупости. Дори не съм виждала детето.

— Може би е по-добре въобще да не я видиш. Защо не ме оставиш сам да отида при нея сутринта?