Игра със смъртта [bg]

Ив го погледна.

— Знае, че я следят? Това ли искаш да кажеш?

— Ей сега ще имаме възможност да я попитаме. — Джо изкачи стъпалата и звънна на входната врата. — Ако успеем да убедим Фей Шугъртън да ни пусне вътре.

— Тя няма друг избор. Държи на момиченцето. Пък и ние не се готвим да разкажем на Джейн за… Защо не отваря?

Джо отново звънна.

— Спомена, че ще ходи на пазар. Ами ако не се е върнала още, а детето е прекалено изплашено, за да отвори?

— Разполагала е с часове, за да се прибере. — Ив хвана дръжката. — Заключено е.

— Може детето да е заключило. — Замисли се за миг. — А може и да не е то. — Натисна с рамо вратата и тя поддаде. — Незаконният начин е по-добър от… По дяволите!

Стовари се на пода, когато бейзболната бухалка го удари през коленете.

Джейн се извърна към Ив и я халоса по ребрата. Остра болка премина през тялото на Ив. Едва успя да се отмести, когато момичето отново замахна с бухалката.

— Скапаняк. — По лицето на детето се стичаха сълзи. — Гаден скапаняк. — Отново замахна с бухалката. — Ще те убия, мръсен…

Джо скочи и просна Джейн на земята.

— Не я наранявай — едва успя да произнесе Ив.

— Да не я наранявам ли? Може да се наложи да ми правят операция на капачките. — Притисна още по-здраво съпротивляващото се дете към пода. — И се опита да ти размаже главата.

— Уплашена я. Нахълтахме в къщата. Помислила си е, че…

Кръв. Малкото момиче беше покрито с кръв; бузите, устните, ръцете…

— О, Господи, Джо, тя е ранена. Той я е наранил.

Коленичи до момиченцето и отметна кичур коса от бузата му.

Зъбите на Джейн се впиха в ръката й.

Джо я насили да отвори уста и измъкна ръката на Ив.

Стисна челюстта на Джейн с ръце и я изгледа в очите.

— Няма да ти сторим зло, по дяволите. Искаме да ти помогнем. Къде е госпожа Шугъртън?

Джейн го изгледа свирепо.

— От полицията съм. Детектив Куин. — Бръкна в джоба и й показа значката си. Повтори: — Тук сме, за да ти помогнем.

Детето се поотпусна малко.

— Къде си ранена? — попита Ив.

Джейн продължаваше да гледа Джо свирепо.

— Пусни ме.

— Пусни я, Джо.

— А ако правим грешка?

Все пак се изправи и грабна бухалката. Джейн бавно се надигна и седна.

— Смотано ченге. Защо не се появи по-рано? — По страните й отново се стичаха сълзи. — Никога не сте тук, когато има нужда от вас. Скапано ченге. Скапано…

— Сега съм тук. Къде си ранена?

— Нищо ми няма. Тя е наранена.

Ив застина.

— Госпожа Шугъртън ли?

— Фей — промълви Джейн и погледна към кухнята. — Фей…

— Господи.

Ив скочи и изтича до кухнята.