Игра със смъртта [bg]
- Автор: Джоансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-392-1
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра със смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Тя се извърна към него.
— Какво говориш?
— Дом защо е избрал някой от този квартал? Защо те върна обратно тук? Помисли си за това.
Тя направи няколко крачки мълчаливо.
— Иска да се идентифицирам с нея — прошепна Ив след време. Господи, та тя наистина вече започваше да се идентифицира с момиченцето. Тя и Джейн бяха ходили по едни и същи улици, преживели изоставяне и тегоби, бяха се борили със самотата и болката. — Оплита ме в мрежите си. Първо ми говореше за прераждане, а после избира Джейн Макгиър. Не го задоволява да убие дете и да ме накара да се чувствам виновна. Желае емоционално да ме обвърже с момиченцето.
— И аз така реших.
Негодник.
— Иска отново да изпитам същите чувства, както когато уби дъщеря ми. — Ръцете й се свиха в юмруци. — Наумил си е отново да убие Бони.
— И именно затова не бива да се приближаваш до Джейн Макгиър. Вече се чувстваш обвързана, а дори още не си я видяла.
— Ще съумея да запазя дистанция.
— Как ли пък не.
— Няма да е трудно, Джо. Не и ако прилича на мен, каквато бях на нейната възраст. Бях ужасно дива и необщителна.
— Аз щях да намеря подход.
— А аз щях да ти се изплюя в лицето.
— Продължавам да смятам, че е по-добре да не се срещаш с нея.
— Трябва да го направя.
— Знам — призна Джо навъсено. — Той не ти е оставил друг изход.
Тя наистина нямаше друг изход.
Не. Трябваше да има някакъв изход. Нали се пребори и навремето се измъкна от този квартал? Пребори се и след убийството на Бони се върна в нормалния свят. Няма да допусне този кучи син да я приклещи сега. Джо греши. Вярно обича децата, но сърцето й не е размекнато. Има начин да спаси живота на Джейн Макгиър и същевременно да победи чудовището. От нея се иска единствено да се дистанцира от едно момиченце, което дори не познава.
Но Дом няма да стои настрана от детето. Сянката му вече е надвиснала над него.
Не биваше да мисли за това. Утре тя и Джо ще говорят с Фей Шугъртън. Тази вечер имаше кой да бди над Джейн Макгиър и тя спеше спокойно.
Тази вечер момиченцето ще бъде в безопасност.
Може би.
— Търсих те, Майк. Казах ти да отидеш в алеята при Юниън Мишън. — Джейн седна близо до големия кашон. — Тук не е подходящо.
— Харесва ми — възрази Майк.
— По-безопасно е, ако наоколо има хора.
— Но тук съм по-близо до вкъщи. — Майк жадно посегна към хартиения плик, който му подаваше. — Хамбургери ли?
— Спагети.
— Предпочитам хамбургерите.
— Взимам каквото успявам. — Каквото всъщност бе в състояние да открадне. Не, не бе точно кражба, нали? От заведението „Кусенали“ даваха остатъците си на „Храна на колела“ или на „Армията на спасението“ вместо да ги изхвърлят. — Изяж ги и иди на Юниън Мишън.
Той вече бе започнал да яде спагетите.
— Защо дойде толкова късно?
— Изчаках ресторантът да затвори. — Изправи се. — Трябва да се прибирам.
— Сега ли? — попита той разочаровано.
— Ако беше на Юниън Мишън щях да разполагам с още няколко минути. Но стана прекалено късно вече.
— Нали Фей спяла дълбоко и нямало да се събуди.
— Налага се да се вмъквам през прозореца до кухнята, а Чанг и Раул спят в съседната стая — обясни му.
— Не искам да загазиш заради мен.
Но същевременно се чувстваше самотен и искаше тя да поостане. Джейн въздъхна и отново седна.
— Само докато се нахраниш. — Облегна се на тухлената стена. — Но трябва да отидеш на другата алея. Не е хубаво да си сам. Наоколо е пълно с негодници, които могат да те пребият.
— Винаги мога да избягам, както ме посъветва.
— Но няма кой да те чуе, ако извикаш.
— Добре съм. Не ме е страх.
Тя съзнаваше безсилието си да го накара да проумее. За него страхът витаеше там, където живееше баща му. Всичко останало му се струваше безопасно. Дано и тази вечер всичко е наред. Не бе виждала онзи скапаняк от няколко дни.
— Когато се върне баща ти, колко време се задържа обикновено?
— Седмица, две.
— Вече мина една. Дали не си е заминал?
Майк поклати глава.
— Вчера след училище проверих. Седеше на верандата с мама, но не ме видя.
— А майка ти?
— Май ме забеляза, но бързо извърна глава. — Сведе поглед към спагетите. — Вината не е нейна. И тя е изплашена.