Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Игра със смъртта [bg]
Игра със смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игра със смъртта [bg]

Электронная книга - «Игра със смъртта [bg]». Краткое содержание книги:

Безжалостен убиец, тръгнал към жертвата си… Застрашено е невинно дете… Жена, готова на всичко, за да спре смъртта! Романът е включен в списъка на най-продаваните книги на „Ню Йорк Таймс“ за 2002 г.
1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 130
Перейти на страницу:

Тя се извърна към него.

— Какво говориш?

— Дом защо е избрал някой от този квартал? Защо те върна обратно тук? Помисли си за това.

Тя направи няколко крачки мълчаливо.

— Иска да се идентифицирам с нея — прошепна Ив след време. Господи, та тя наистина вече започваше да се идентифицира с момиченцето. Тя и Джейн бяха ходили по едни и същи улици, преживели изоставяне и тегоби, бяха се борили със самотата и болката. — Оплита ме в мрежите си. Първо ми говореше за прераждане, а после избира Джейн Макгиър. Не го задоволява да убие дете и да ме накара да се чувствам виновна. Желае емоционално да ме обвърже с момиченцето.

— И аз така реших.

Негодник.

— Иска отново да изпитам същите чувства, както когато уби дъщеря ми. — Ръцете й се свиха в юмруци. — Наумил си е отново да убие Бони.

— И именно затова не бива да се приближаваш до Джейн Макгиър. Вече се чувстваш обвързана, а дори още не си я видяла.

— Ще съумея да запазя дистанция.

— Как ли пък не.

— Няма да е трудно, Джо. Не и ако прилича на мен, каквато бях на нейната възраст. Бях ужасно дива и необщителна.

— Аз щях да намеря подход.

— А аз щях да ти се изплюя в лицето.

— Продължавам да смятам, че е по-добре да не се срещаш с нея.

— Трябва да го направя.

— Знам — призна Джо навъсено. — Той не ти е оставил друг изход.

Тя наистина нямаше друг изход.

Не. Трябваше да има някакъв изход. Нали се пребори и навремето се измъкна от този квартал? Пребори се и след убийството на Бони се върна в нормалния свят. Няма да допусне този кучи син да я приклещи сега. Джо греши. Вярно обича децата, но сърцето й не е размекнато. Има начин да спаси живота на Джейн Макгиър и същевременно да победи чудовището. От нея се иска единствено да се дистанцира от едно момиченце, което дори не познава.

Но Дом няма да стои настрана от детето. Сянката му вече е надвиснала над него.

Не биваше да мисли за това. Утре тя и Джо ще говорят с Фей Шугъртън. Тази вечер имаше кой да бди над Джейн Макгиър и тя спеше спокойно.

Тази вечер момиченцето ще бъде в безопасност.

Може би.

— Търсих те, Майк. Казах ти да отидеш в алеята при Юниън Мишън. — Джейн седна близо до големия кашон. — Тук не е подходящо.

— Харесва ми — възрази Майк.

— По-безопасно е, ако наоколо има хора.

— Но тук съм по-близо до вкъщи. — Майк жадно посегна към хартиения плик, който му подаваше. — Хамбургери ли?

— Спагети.

— Предпочитам хамбургерите.

— Взимам каквото успявам. — Каквото всъщност бе в състояние да открадне. Не, не бе точно кражба, нали? От заведението „Кусенали“ даваха остатъците си на „Храна на колела“ или на „Армията на спасението“ вместо да ги изхвърлят. — Изяж ги и иди на Юниън Мишън.

Той вече бе започнал да яде спагетите.

— Защо дойде толкова късно?

— Изчаках ресторантът да затвори. — Изправи се. — Трябва да се прибирам.

— Сега ли? — попита той разочаровано.

— Ако беше на Юниън Мишън щях да разполагам с още няколко минути. Но стана прекалено късно вече.

— Нали Фей спяла дълбоко и нямало да се събуди.

— Налага се да се вмъквам през прозореца до кухнята, а Чанг и Раул спят в съседната стая — обясни му.

— Не искам да загазиш заради мен.

Но същевременно се чувстваше самотен и искаше тя да поостане. Джейн въздъхна и отново седна.

— Само докато се нахраниш. — Облегна се на тухлената стена. — Но трябва да отидеш на другата алея. Не е хубаво да си сам. Наоколо е пълно с негодници, които могат да те пребият.

— Винаги мога да избягам, както ме посъветва.

— Но няма кой да те чуе, ако извикаш.

— Добре съм. Не ме е страх.

Тя съзнаваше безсилието си да го накара да проумее. За него страхът витаеше там, където живееше баща му. Всичко останало му се струваше безопасно. Дано и тази вечер всичко е наред. Не бе виждала онзи скапаняк от няколко дни.

— Когато се върне баща ти, колко време се задържа обикновено?

— Седмица, две.

— Вече мина една. Дали не си е заминал?

Майк поклати глава.

— Вчера след училище проверих. Седеше на верандата с мама, но не ме видя.

— А майка ти?

— Май ме забеляза, но бързо извърна глава. — Сведе поглед към спагетите. — Вината не е нейна. И тя е изплашена.

1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)