Сянката на чинара [bg]

Беше изгубил разрешителното си да практикува право преди девет години и съгласно условията на изключването не можеше да кандидатства за възстановяване. Бе пуснал тази бомба пред Джейк няколко пъти, за да го провери как ще реагира, но отговор не бе последвал. Дълбоко в себе си Джейк беше ужасен от мисълта да се сдобие отново със стар партньор, който притежава сградата, но със или за когото е невъзможно да се работи. Ако Лушън отново станеше адвокат, ако се върнеше в кабинета си — сегашния кабинет на Джейк — и започнеше да съди всеки, който го ядоса, и да защитава педофили, изнасилвачи и убийци, Джейк нямаше да издържи и шест месеца.

— Как си, Лушън? — попита Джейк, докато се качваше по стълбите.

Трезвен, с бистър поглед и освежен, Лушън отговори:

— Добре съм, Джейк. Винаги ми е приятно да те видя.

— Предложи да обядваме. Кога съм отказвал обяд?

При хубаво време двамата обядваха на верандата два пъти седмично.

— Не помня — отговори Лушън и се изправи на босите си крака.

Ръкуваха се сърдечно, потупаха се по раменете, както правят мъжете, когато не искат да се прегръщат, и се настаниха на старите бели ракитови столове, които надали бяха местени на повече от петнайсетина сантиметра от първото посещение на Джейк отпреди десет години.

Накрая се появи и Сали, за да поздрави Джейк. Той с удоволствие прие чаша студен чай и тя се отдалечи с бавна крачка. Никога не бързаше. Беше наета за домашна помощница, а впоследствие беше повишена до медицинска сестра, за да се грижи за Лушън, когато се запиеше и цели седмици не идваше на себе си. В даден момент тя се нанесе в къщата и известно време клюката обикаляше Клантън. Скоро обаче затихна, защото каквото и да направеше, Лушън Уилбанкс не можеше да шокира истински никого.

Сали донесе студения чай и наля още лимонада. Когато тя се отдалечи, Джейк попита:

— Не пиеш ли?

— Просто си почивам. Ще ми се да поживея още двайсет и пет години, Джейк, а се притеснявам за черния си дроб. Не искам да умра, но не искам и да се отказвам от своя „Джак Даниълс“, затова все се чудя какво да правя. Непрекъснато се притеснявам за това, а накрая тревогите, стресът и напрежението ми идват в повече и единственото лекарство е уискито.