Червената лястовица [bg]

— Радвам се, че успя да намериш ресторанта — каза Нейт. — Малко е затънтено, но един приятел ми каза, че храната е превъзходна. — Той погледна светлината по косите ѝ. — Надявам се, че не е било твърде далече за теб.

— Пътуването беше леко, във влака нямаше почти никой — каза Доминика.

Само ако знаеше, помисли си Нейт.

— Надявам се ресторантът да ти хареса. Опитвала ли си някога афганска храна?

— Не, но в Москва има няколко афгански ресторанта. Казват, че са добри.

Аурата му беше наситена и съвършена и Доминика си спомни за баща си.

— Защото, разбираш ли, малко се притесних, като те поканих в афгански ресторант, притесних се да не помислиш, че съм провокативен — каза Нейт с усмивка. Той искаше да скъси дистанцията, да я накара да се отпусне.

— Не мисля, че си провокативен. Ти си американец, ти просто не можеш да се сдържиш. Започвам да те разбирам малко по малко.

Тя потопи парче от плоския хляб в малка купичка с хумус[41], наръсен със зехтин.

— Стига да можеш да ми простиш, че съм американец… — каза Нейт.

— Прощавам ти — отговори Доминика, гледайки право в него.

Усмивка Мона Лиза и още един залък хляб.

— Тогава съм щастлив — каза Нейт, облегнат на лакти, взирайки се в нея. — Ами ти, ти щастлива ли си?

— Що за странен въпрос! — каза Доминика.

— Не, не точно сега, имам предвид дали изобщо си щастлива, в живота.

— Да — отговори му тя.

— Просто понякога изглеждаш толкова сериозна… дори тъжна. Знам, че баща ти е починал преди няколко години, знам, че сте били близки.

Доминика беше споменала за баща си. Преглътна — не искаше да говори за това и изобщо за себе си.

— Баща ми беше прекрасен човек, университетски професор, щедър и добър.

— Какво мислеше той за промените в Русия? Доволен ли беше от изчезването на Съветския съюз?

— Да, разбира се, както и всички ние, имам предвид, радваше се на промените. Той беше руски патриот. — Тя отпи още глътка вино и сви мокрите си пръсти в обувките. — Ами ти, Неит? — Тя нямаше да го остави да обсеби разговора. — Какъв е твоят баща? Каза ми, че имаш голямо семейство, но какъв човек е баща ти? Близки ли сте?

Нейт си пое дъх. Те сновяха насам-натам, търгувайки въпрос за въпрос.

Преди седмица Нейт беше доверил на Гейбъл, че работата с това руско момиче не върви наникъде. Тя беше твърде стегната, твърде предпазлива и той не беше направил никакъв пробив в нейната броня.

— Ама ти к’во очакваш? — каза му Гейбъл. — Искаш да я отстреляш веднага ли? Тя е млада и нервна, малка руска откачалка. А и няма такива дяволски чувствителни и услужливи супервайзъри, каквито имаш ти!

Нейт за първи път видя, че Гейбъл има на стената лаоски календар от 1971 година.

— Хвърли ѝ малко кокали, покажи малко нежност. Само недей да се лигавиш с нея, просто се постарай да я отпуснеш.

— Баща ми е адвокат — каза Нейт. — Много успял адвокат, има своя собствена фирма. Влиятелен е в света на правото и на политиката. Близък е с двамата ми по-големи братя, те работят при него. Адвокатската фирма е основана от семейството ми преди четири поколения.

Близък с по-големите му братя, помисли си тя и подкара направо към въпроса.

— А ти защо не работиш във вашата фирма с баща ти? Би могъл да станеш богат. Не е ли това, което искат всички американци — да бъдат богати?

— Откъде си получила това впечатление? Не знам, предполагам, че винаги съм искал да бъда самостоятелен, независим. Дипломацията ме привличаше, а освен това обичам да пътувам. Затова реших първо да опитам нещо друго.

— Но баща ти не беше ли разочарован, че не си последвал братята си? — попита Доминика.

— Сигурно да, така предполагам — отговори Нейт. — Но може би бягах от това хората вечно да ми казват какво да правя. Знаеш ли какво имам предвид?

Зад клепачите на Доминика проблеснаха образи. Балетът, Устинов, Школата за лястовички, чичо Ваня.

— Но достатъчно ли е просто да избягаш от семейството си?

Не трябва ли да направиш нещо конкретно?

Тя реши, че ще го притисне.

— Начинът, по който бих го описал, не е точно бягство — каза Нейт, леко жегнат. — Аз имам кариера, давам своя принос за страната си. — Той видя лицето на Гондорф да се носи над масата.

— Разбира се — каза Доминика. — Но как точно даваш този принос? — тя отпи още глътка вино.

— По много начини.

— Дай ми един пример — каза тя.

Добре, например аз съм водещ агент на най-добрия източник на ЦРУ, проникване на най-високо ниво във вашите закостенели монолитни служби, за да спрем завинаги световните злостни планове на Руската федерация и на вашия президент върколак, помисли си той.