Червената лястовица [bg]

— Напоследък свърших доста важна икономическа работа във връзка с експорта на дървен материал от Финландия.

— Звучи интересно — каза Доминика, примигвайки към него. — Мислех, че ще започнеш да говориш за световния мир.

Нейт я изгледа. Пурпурната мантия около главата и раменете му запламтя.

— Бих го направил, ако мислех, че руснаците знаят що е то световен мир. — Той се огледа в малкото помещение. — С Афганистан и всичко останало.

Доминика отпи още глътка вино.

— Следващия път аз ще те заведа в един виетнамски ресторант, който знам — каза тя.

Те седяха и се гледаха един друг, и никой не искаше да отклони поглед.

Какво, по дяволите, става? — помисли си Нейт. Май му беше влязла мъничко под кожата. Спомни си какво мислеше Вероника — че Доминика всъщност няма никаква конкретна работа. А дали не разработваше него самия? Сините ѝ очи го гледаха неотклонно над масата.

— Добре, добре — каза Доминика, четейки мислите му. — Но недей постоянно да подценяваш Русия, ние заслужаваме някакво уважение.

Много интересно, помисли си Нейт.

— Ще си спомняме това като нашата първа битка — каза ѝ той.

Доминика отхапа парченце от плоския хляб.

— Както казвате вие, аз ще лелея този спомен.

Храната им пристигна. Доминика си бе поръчала гъста агнешка яхния с леща, която вдигаше пара в голяма купа. Нейт си бе избрал боурани, тъмни карамелизирани парчета тиква в месен сос с кисело мляко. Беше вкусно и той даде на Доминика да опита. Свършиха виното и си поръчаха кафе.

— Следващия път аз ще платя сметката — каза Доминика. Трябва да отидем до Суоменлина, преди да е станало твърде топло и пренаселено.

— Ще оставя ти да уредиш всичко — каза той, а тя кимна, гледайки го през миглите си.

— Знаещ ли, Нейт — каза Доминика, — мисля, че ти си честен, забавен и мил. Приятно ми е, че имам приятел като теб. — Нейт се мобилизира за това, което би могло да последва. — Надявам се и ти да гледаш на мен като на приятел.

Тя вече иска да бъдем приятели, помисли си той.

— Разбира се, че и аз те смятам за приятел.

— Въпреки че съм от Русия?

— Особено защото си от Русия.

Те седяха в гаснещата дневна светлина, гледайки се един друг, и всеки си мислеше накъде върви тази работа и докъде би могъл да докара другия. Четиридесет и пет минути по-късно стояха на платформата на метрото, беше надземна станция. Притъмняваше, стана по-студено, но не толкова, че да замръзнат. Нейт не ѝ предложи да я закара до града, а и във всеки случай тя нямаше да приеме. Той не смяташе да рискува някой от руското посолство да зърне Доминика в колата му с дипломатически номер.