Игри за милиарди [bg]

— Можем да отделим цял ден на слабата ми квалификация. Защо обаче първо не видим какво слагам на масата?

Като по сигнал в стаята влязоха двама сервитьори, за да сервират пържолите.

— Алангле, нали? — единият попита Пери, който кимна Явно Джак Уайли беше провел щателно проучване.

Пери грабна вилицата и ножа, вгледа се в чинията си за момент и се зае с пържолата.

— Продължавай. Слушам. — Не беше хапнал нищо от предната вечер и умираше от глад.

— След петнайсет години инвестиционно банкиране имам достъп до някои доста дълбоки джобове. Вашият бизнес е цикличен — много добре една година, много зле следващата. Нужно е да имаш достъп до капитал, за да преживееш тежките времена.

Пери мушна голямо парче месо в устата си. Нямаше смисъл да отрича.

— Така е — съгласи се той между хапките. Какво толкова — освен лекция получаваше и безплатен обяд.

— Освен това имам много контакти — продължи Джак и изреди с лекота имена на фирми, към които би могъл да се обърне като контрагенти. Помнеше ги наизуст. Ако не друго, демонстрираше впечатляващи знания за играчите от автомобилния и оръжейния бизнес.

Пери ядеше и слушаше.

Мат се бореше с импулса си да стане и да си тръгне. Изкушаваше се да попита дали човекът насреща наистина си вярва, че вече не са чукали на същите тези врати. Да му каже, че не е толкова лесно, колкото си мислеше този надут тип от Уолстрийт, свикнал да пие кръв, който сега си търсеше ново хоби. Самоуверен многознайко! Всъщност би му дал фирмата без пари само за да види как ще се провали с гръм и трясък, как ще обяви фалит в рамките на година. И щеше да го направи, ако Пери не беше сложил длан на рамото му.

Джак завърши с думите:

— Ако ми позволите дързостта, ще ви кажа, че допуснахте кардинална стратегическа грешка.

Мат вече беше истински ядосан. Господин Голяма клечка, който през живота си не бе продал дори един болт и една гайка, щеше да обяснява къде са сгрешили така ужасно. Изпита неудържимо желание да грабне вилицата си и да я забие в главата на Уайли.

— И каква е тя? — попита той, като прехапа устната си.

— Останахте независими твърде дълго, Мат. Трябва ви партньор, някой голям, който умее да отваря врати.

Мат понечи да възрази, но Пери го изпревари:

— Тук може и да си прав, синко.

— Прав съм. Виждал съм десетки фирми като вашата — малки, независими, задушавани от пазарни сили, които са извън техния контрол. За да не те разиграват, ти е нужен силен партньор.

Мат и Пери пак се спогледаха. Думата „разиграват“ зазвъня в главите им. Защо я използва? Знаеше ли, че „Глоубълбенг“ току-що е дръпнал шалтера? Какво знаеше Уайли? И големият въпрос — откъде получаваше информацията?

Мат се наведе напред и изръмжа:

— И какво значи това?

— Нищо особено, Мат. Свързваш се със силна група и от теб ще се страхуват. В днешно време силата е важен фактор.

— Интересно предложение, но не, благодаря — каза Пери решително. Мушна още едно парче месо в устата си, после остави приборите и добави: — Това е моята фирма, Уайли. Аз я създадох и разширих, аз направих от нея онова, което е днес. Не възнамерявам да я давам на когото и да било.