![Дама, поп, асо, шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/1/dama-pop-aso-shpionin-bg-download.jpg)
Дама, поп, асо, шпионин [bg]
- Автор: Ле Карре Джон
- Серия: Карла #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-093-2
- Переводчик: Герасим Й. Славов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Висок пет фута и единайсет инча, едър, зелени очи, черна коса, без отличителни белези. Направо готин тип — заяви тя през смях. — Страхотен разказвач на вицове. Черен перчем тук, над дясното око. Сигурна съм, че си е падал по тънката част, макар че никога не сме го засичали. Можех да му предложа това-онова от нашите, ако Тоби се беше съгласил, само че той не искаше. Но имай предвид, че Алексей Александрович едва ли щеше да се хване на такава въдица. Алекс беше много по-опитен — каза тя с гордост. — Прекрасен глас. Мек като твоя. Често си пусках записите по два пъти, само да го слушам как говори. Наистина ли е още там, Джордж? Даже не искам да питам, нали разбираш!? Страхувам се, че всички са сменени и няма да познавам никого.
Смайли я увери, че още е там. Същото прикритие, същият ранг.
— И още живее в онази ужасна малка къща в предградията, в Хайгейт, която агентите на Тоби толкова мразеха? Медоу Клоуз 40, на последния етаж. Ах, отвратително място беше. Обичам, когато човек се вживява в прикритието си, а Алекс го правеше. Той беше най-дейният културен аташе, работил някога в това посолство. Ако ти трябва нещо бързо — лектор, музикант, каквото и да е — Алекс веднага ще ти свърши работа, по-добре от всеки друг.
— Как успяваше да го прави, Кони?
— Не е, каквото си мислиш, Джордж Смайли — пропя Кони и се изчерви. — Съвсем не. Алексей Александрович беше такъв, за какъвто се представяше, можеш да питаш Тоби Естерхази или Пърси Алълайн. Беше чист като сълза. По него нямаше нито едно петънце, каквото и да е, Тоби ще го потвърди.
— Ей — промърмори Смайли, докато пълнеше чашата й, — ей, по-кротко, Кони. Успокой се.
— Дивотия! — извика тя, без да му обръща особено внимание. — Пълна, неподправена дивотия. Алексей Александрович Поляков беше най-завършеният шпионин, обучен от Карла, когото някога съм виждала, а те даже не искаха да ме чуят! „Виждаш шпиони и под леглото“, казва Тоби. „Агентите са претоварени“, казва Пърси. — Тя пусна шотландския си акцент: — „Не можем да си позволим излишен лукс“. Глупости, лукс! — Тя отново се разплака. — Милият ми Джордж — повтаряше тя. — Милият ми Джордж. Опита се да помогнеш, но какво можеше да направиш? Самият ти беше тръгнал по наклонената плоскост. О, Джордж, не се захващай с Лейкон и неговите хора! Моля те, недей!
Той внимателно я върна към Поляков и защо е била толкова сигурна, че той е шпионин на Карла и възпитаник на неговата специална школа.
— Беше на Деня на възпоменанието — изхлипа тя. — Снимахме медалите му, разбира се.
И пак първата година, първата година на осемгодишната й любовна история с Алекс Поляков. Най-интересното било, каза тя, че му хвърлила око още щом пристигнал.
— Тогава си казах: „Охо, здравей, мисля да се позабавляваме с тебе“.
Защо си помислила такова нещо, тя не знаеше. Може би заради неговата самоувереност, заради твърдата му походка, сякаш бил на парад.
— Изпънат като струна. На челото му пишеше, че е военен.
Или заради начина му на живот:
— От всички къщи в Лондон той избра единствената, до която съгледвачите не можеха да се доближат на по-малко от петдесет метра.
А може би заради работата му:
— Вече имаше трима културни аташета, двама от които бяха шпиони, а третият само носеше цветя на гроба на клетия Карл Маркс на гробището в Хайгейт.
Тя беше малко замаяна, така че той пак я поразходи, поемайки цялата й тежест върху себе си, когато тя се препъваше. Добре, каза тя, първо Тоби Естерхази се съгласил да включи Алекс в списъка с важните задачи и накарал съгледвачите си от Актън да го покриват по дванайсет дни всеки месец и всеки път той се оказвал чист като сълза.
— Боже мой, все едно му се бях обадила да му кажа: „Алекс Александрович, внимавайте в картинката, защото пускам хрътките на Тоби Дребосъка по петите ви. Така че се придържайте към официалната си версия и не правете резки движения“.
Продължавал да ходи по коктейли, по лекции, да се разхожда в парка, да играе тенис от време на време и само дето не раздавал шоколади на децата, за да бъде образът му на почтен човек съвсем завършен. Кони се борела за постоянно наблюдение, но каузата й била обречена. Колелото се въртяло и Поляков бил преместен във второстепенния списък за проверка веднъж на шест месеца или когато ресурсите позволяват. Шестмесечните проверки не дали абсолютно нищо и след три години бил прехвърлен в категория „Персил“ — разследван из основи и не представляващ интерес за контраразузнаването. Кони нямала какво повече да направи и всъщност почти била повярвала в оценката на колегите си, когато един прекрасен ноемврийски ден й се обадил милият Теди Ханки направо от Пералнята в Актън и доста развълнувано й съобщил, че Алекс Поляков се е разкрил и веел истинското си знаме. Направо го бил вдигнал на върха на мачтата.