Дама, поп, асо, шпионин [bg]

При споменаването на третото име лицето на Смайли изведнъж придоби заспало изражение, в очите му се четеше умора, сякаш едвам успяваше да пребори скуката.

— И какво стана с тях? — попита той.

— Бардин сменил името си на Соколов, после на Русаков. Станал член на съветската делегация в ООН в Ню Йорк. Никакви явни връзки с местната резидентура, никакво участие в операции, никакви провокации, никакви опити за вербуване, солидно прикритие. Доколкото знам, още е там.

— Стоковски?

— Излязъл в нелегалност и започнал фотографски бизнес в Париж под името Гродеску, румънец от френски произход. Установил връзка в Бон, смяташе се, че ръководи през границата един от източниците на Карла в Западна Германия.

— А третият? Викторов?

— Потънал без следа.

— Гледай ти — рече Смайли и като че ли му стана още по-скучно.

— Обучен и изчезнал от лицето на земята. Може и да е умрял, разбира се. Човек понякога забравя естествените причини.

— Вярно е — съгласи се Смайли, — точно така.

През дългите години таен живот той бе овладял изкуството да слуша на повърхността на съзнанието си; оставяше случките да се развиват пред очите му, докато една друга, съвсем отделна част от ума му, се занимаваше с историческата връзка помежду им. Връзката минаваше от Тар до Ирина, през Ирина до нещастния й любовник, който толкова се гордеел, че се казвал Лапин и служел на полковник на име Григорий Викторов, „чийто псевдоним в посолството е Поляков“. В паметта му тези неща бяха като част от детството — никога не можеше да ги забрави.