Игри на злото [bg]

Инспекторката представляваше приятно разнообразие, докато терапевтката чакаше новини от Бари. Не се съмняваше, че скоро ще ги получи.

Пусна две коли между себе си и фолксвагена, за да не рискува да я забележат.

Беше научила всичко необходимо за професионалния живот на инспекторката. Кимбърли Стоун беше блестящ детектив и я бяха повишили бързо. Имаше на сметката си необичайно висок процент успешно разрешени случаи и въпреки че й липсваха социални умения, се радваше на дълбоко уважение.

Не, на Алекс й трябваше друг тип информация и тъй като обектът никога нямаше да дойде при нея доброволно, се налагаше да подходи творчески. Единственият начин да продължи да изследва обекта беше като проследи инспекторката в днешния съботен следобед, за да види с очите си какво прави тя във времето, в което не играе ролята на супер ефективен детектив в полицията. А проследяването я доведе до един цветарски магазин на Олд Хил.

Алекс с интерес загледа как Ким излиза от магазина с букет лилии и карамфили. При срещата им й се беше сторило, че инспекторката не е от хората, които обичат да подаряват цветя.

Двете места, където цветята биха могли да свършат работа на Ким, бяха малката болница наблизо и гробището на Поук Лейн. Да, случайна среща беше много по-лесно да се инсценира тъкмо на гробището.

Сякаш по заповед на Алекс, фолксвагенът влезе в гробището през входа срещу канала. Алекс сви в по-предния вход и пое към болницата, за да увеличи разстоянието между себе си и инспекторката.

Заобиколи паркинга на болницата и излезе от другата му страна. Пое бавно обратно по улицата покрай гробището, докато видя паркирания фолксваген.

Спря вън от оградата и влезе пеша, като веднага зърна облечената в черно фигура на Ким да се изкачва нагоре по хълма. Алекс хвърли поглед наоколо и си набеляза един ред надгробни камъни, който се намираше между мястото, към което се беше запътила инспекторката, и фолксвагена. Идеално. Тръгнеше ли да се връща към колата си, Ким задължително щеше да мине оттук.

Алекс избра случаен гроб и застана пред него. Пред черния мрамор на плочата нямаше цветя: знак, че едва ли ще й се наложи да се обяснява с истински роднини, дошли да почетат онзи, който лежеше тук.

Нямаше как, Ким Стоун я интригуваше непреодолимо. В черните, сякаш вампирски очи на инспекторката се четеше някаква откъснатост от света. Често пъти Алекс беше в състояние да очертае характеристиките на нечия личност още от пръв поглед. Имаше набито око за най-дребните детайли при невербалната комуникация: качество, което й беше от огромна полза в случая, защото при първата им среща инспекторката беше казала буквално пет думи. Терапевтката не беше успяла да навлезе в дълбочина при наблюденията си, но едно беше сигурно: толкова резервиран човек със сигурност беше преживял травма и емоционална болка, а травмираните хора силно интересуваха Алекс.

Знаеше, че трябва да вложи всичките си умения за манипулация, за да се справи с проницателността и интелекта, които беше доловила у инспекторката, но също така знаеше, че рано или късно ще я победи. Винаги побеждаваше.