Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Торгус тръгна към своя началник, докато останалите ездачи се отдръпваха бързо и почтително от пътя му. Той се носеше с енергичната увереност на първенец сред орките, и то с пълно право, защото под неговото водачество драконът му бе причинил повече разрушения, погубил беше повече грифони и бе обърнал в безредно бягство повече човешки армии, отколкото всеки друг от събратята си. Отличия и медали от Дуумхамър и Блекхенд, без да споменаваме останалите кланови вождове като Зулухед, висяха от препаските около гърдите му, където той окачваше брадвата си.
— Какво искаш, старче? Още едно хвърляне и щях да им обера всичките пари! Дано да идваш за нещо хубаво!
— То е това, за което си обучаван! — изръмжа Некрос. — Освен ако не си преминал изцяло на полето на хазартните битки!
Някои от другите ездачи замърмориха, но Торгус беше заинтригуван.
— Специална мисия? Нещо по-интересно от това да изпепеля няколко жалки селяни?
— Нещо, което може би включва войници и един-два магьосника! Това повече ли ти харесва?
Жестоките червени очички се присвиха.
— Разкажи ми още, старче…
Ронин имаше осигурен превоз до Каз Модан. Мисълта за това би трябвало да го радва, но цената му се струваше твърде висока. Достатъчно зле бе, че трябваше да си има вземане-даване с джуджетата, които очевидно го намираха за не по-малко противен, отколкото той тях, та и Верееса трябваше да заяви, че била длъжна да дойде с него. Вярно, че това бе необходима хитрина, за да получи съгласието на Фалстад, но бе обърнало плановете му с главата надолу. От първостепенна важност бе да отиде до Грим Батол самичък — ако нямаше безполезни спътници, нямаше опасност от нова катастрофа. И от повече смъртни случаи.
Като капак на всичко, той току-що бе открил, че Дънкан Сентур бе успял да убеди непоколебимия Фалстад да вземе и паладина с тях.
— Това е лудост! — заяви Ронин не за първи път. — Нямам нужда от никой друг!
Но дори сега, когато ездачите на грифони се приготвяха да ги закарат от другата страна на морето, никой не го слушаше. Никой не искаше да чуе думите му. Ронин дори подозираше, че ако прекали с протестите, може да се окаже единственият човек, който няма да тръгне, колкото и нелепо да звучеше това. Като се имаше предвид как го гледаше Фалстад напоследък…
Дънкан се бе срещнал със своите хора, предал бе командването на Роланд и му бе оставил заповеди, които да изпълнява в негово отсъствие. Брадатият рицар бе предал на младия си заместник нещо, което приличаше на медальон. Ронин почти не му бе обърнал внимание — Рицарите на сребърната ръка явно имаха хиляди различни ритуали за всякакви незначителни случаи — но Верееса, която бе застанала до него, му прошепна:
— Дънкан предава на Роланд печата на командването. Ако с възрастния паладин се случи нещо, Роланд ще заеме поста му за постоянно. Рицарите на сребърната ръка не поемат никакви рискове.
Той се обърна към нея, за да я попита нещо, но тя отново се бе отдалечила. Поведението й беше станало по-официално, откакто той й бе прошепнал заплахата си. Ронин не желаеше да го принуждават да прави каквото и да е, за да върне рейнджъра обратно, но и не искаше да й се случи нещо заради неговата мисия. По същата причина не желаеше и присъствието на Дънкан Сентур, въпреки че паладинът имаше далеч по-голям шанс да оцелее във вътрешността на Каз Модан, отколкото самият Ронин.
— Време е да отлитаме! — извика Фалстад. — Слънцето вече е високо в небето и дори старците са се надигнали и са започнали да шетат! Готови ли сме най-накрая?
— Аз съм готов — отвърна Дънкан с обичайната си сериозност.
— Аз също — отвърна бързо и нетърпеливият заклинател, който не искаше някой да си помисли, че точно той е причината за каквото и да е забавяне. Ако питаха него, той и един от ездачите щяха да са потеглили още предната вечер, но Фалстад бе настоял, че животните се нуждаят от цялата нощ за почивка след изтощителния ден и че трябва да свършат още нещо, което Фалстад бе определил като закон за джуджетата.
— Тогава да яхваме грифоните! — Жизнерадостното джудже се усмихна на Верееса и протегна ръка. — Моя елфска лейди?
Развеселена, тя се настани зад него върху грифона. Макар и с усилие Ронин запази каменно изражение на лицето. Той би предпочел елфата да лети с всяко друго джудже, само не и с Фалстад, но щеше да изглежда като абсолютен глупак, ако го кажеше на глас. Освен това какво значение имаше за него с кого ще язди тя?