Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Той спокойно тръна след зловещата марионетка. Малфурион го последва след миг. Брокс се поколеба, но после си спомни злото, срещу което бяха изправени, кимна с одобрение към избрания от магьосника път на действие, и се присъедини към останалите.
Седем
Аркемонд наблюдаваше спокойно как войните му отстъпват, притиснати от всички посоки. Виждаше как умираха с дузини под остриетата на защитниците или разкъсани на парчета от котките на нощните елфи. Забеляза, че мнозина измряха под ударите на другите създания, които се бяха съюзили с армията.
Аркемонд виждаше всичко това… и се усмихваше. Бяха останали без магьосника, без друида и без дракона… дори зеленокожият войн, на чиято първична ярост демонът почти се възхищаваше, го нямаше.
— Време е… — изсъска той.
Джарод продължаваше с опитите си да събуди Ронин, но магьосникът не реагираше. Единственият отговор на човека до момента бе това, че отвори очи, но погледът му бе незрящ, зад него нямаше никаква мисъл.
Войникът обаче не спираше да се опитва.
— Господарю Ронин! Трябва да се събудиш! Нещо не е наред, знам го! — Капитанът поля лицето на заклинателя с вода. Тя се отече без никакъв ефект. — Повелителят на демоните е намислил нещо!
И тогава някакъв странен звук привлече вниманието му. Той му напомни за времето, когато бе наблюдавал ята от птици, приземяващи се по клоните на дървета. Махането на толкова много крила още ехтеше в ушите му.
Джарод погледна нагоре.
Небето бе пълно с гибелни стражи.
— Майко Луна…
Всеки от летящите демони носеше в ръце тежък котел, от който се издигаше дим. Котлите бяха много по-големи и тежки от всичко, което би могъл да вдигне нощен елф, дори гибелната стража явно трудно ги удържаше, но въпреки това успяваха да летят с тях.
Докато Джарод Шадоусонг ги наблюдаваше, чудовищата летяха колкото могат по-бързо към редиците на защитниците… а после отвъд тях. Съмняваше се някой отдолу да ги е забелязал, защото битката бе свирепа. Дори и лорд Старей вероятно виждаше само умиращите демони пред себе си.
Благородникът трябваше да бъде предупреден. Само това имаше смисъл в ума на Джарод. Нямаше на кого друг да каже. След като и Крас го нямаше.
Капитанът сграбчи тялото на Ронин и го завлече до един голям камък. Разположи магьосника от страната, противоположна на бойното поле. Надяваше се никой да не види облеченото в роба тяло.
— Моля… моля те, прости ми — промълви войникът към неподвижния магьосник.
После Джарод скочи на пантерата си и се насочи към мястото, където за последно бе видял знамето на благородника. Но точно когато потегли, най-предните гибелни стражи внезапно се понесоха над нощните елфи. Капитанът видя как първият обърна котела си.
Червена кипяща течност се изля върху нищо неподозиращите войници.
Писъците им бяха ужасяващи. Повечето от онези, върху които се изля смъртоносният дъжд, паднаха в гърчове. Двайсетина войници бяха изгорени и осакатени, повечето от тях смъртно… само от един котел.
После и другите крилати демони започнаха да обръщат товарите си.
— Не… — ужасено промълви Джарод. — Не!
Върху защитниците се изля потоп от смърт.
Редица след редица, войниците се разпръснаха в пълен хаос, всеки опитвайки се поотделно да се спаси от ужаса. Те се изправяха решително срещу острие и нокът — оръжия, които можеха да бъдат надвити, но срещу течния огън, изсипващ се върху главите им, не можеха да сторят нищичко.
Докато писъците ехтяха в ушите му, Джарод пришпорваше пантерата си да се движи възможно най-бързо. Забеляза знамето на Старей, а след няколко напрегнати мига — и самия благородник.
Гледката не го окуражи. Слабият нощен елф седеше върху саблезъба си, а изражението му беше гробовно. Десдел Старей изглеждаше така, сякаш е умрял с отворени очи на седлото. Съзерцаваше разрухата на плановете си, очевидно без намерението да направи нещо, за да предотврати пълната катастрофа. Неговите подчинени и стражи зяпаха командира си безпомощно. Джарод не видя надежда в очите им.
Капитанът успя да си проправи път до Старей, след което разбута вцепенените стражи и благородници и протегна ръце към командира.