За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

— Но те нямат станъри… — започна той. За щастие в този миг се появи и другият войник — Корделия и Тафас стреляха едновременно.

— Петима отстранени, петима остават — продължи с броенето Корделия, докато се спускаше на пода. Левият й крак беше изтръпнал и трудно се движеше. — Шансовете ни постоянно нарастват…

— Трябва да действаме светкавично — предупреди я Тафас. — Иначе всичко ще иде по дяволите!

— Това ме устройва — кимна тя.

Внимателно отвориха вратата и се плъзнаха в машинното. Сложната апаратура работеше на автоматичен режим, равнодушна към намеренията на създателите си. В ъгъла бяха нахвърляни няколко безжизнени тела, облечени в черни дрехи. Тафас пристъпи към коридора и предупредително вдигна ръка. Корделия кимна и спря. Вдигна станъра и зачака, очите й светкавично обходиха помещението. Беше оформено като буквата Г, в далечния му край се намираше главният вход, от който се излизаше на горната палуба. Петима мъже бяха наобиколили металната стълба, оръжията в ръцете им сочеха напред и нагоре.

— Готвят се за щурм — обади се един от тях. — Май е време да им изкараме въздуха…

Добър епитаф, каза си Корделия и натисна спусъка. Тафас я последва, фигурите се разпиляха. След секунди всичко свърши. Никога вече няма да наричам номерата на Стабън тъпи, обеща си припряно Корделия. Изведнъж й се прииска да захвърли станъра и да нададе див, тържествуващ вик. Сдържа се с цената на огромни усилия, тъй като знаеше, че задачата й още не е приключила.

— Тафас — тихо подвикна тя. — Имам да свърша още нещо…

Той се приближи, на лицето му беше изписано дълбоко вълнение.

— Измъкнах те от тази бъркотия и ще ти поискам една услуга в замяна… Кажи ми как да изключа дългобойните плазмени оръжия… Поне час и половина трябва да бъдат блокирани.

— Защо искаш това? — вдигна вежди бараярецът. — Капитанът ли нареди?

— Не — призна Корделия. — Капитанът няма нищо общо с цялата работа, но несъмнено ще бъде доволен… Ти как мислиш?

Тафас се поколеба, после кимна.

— Ако направиш късо в онзи панел насреща, всичко ще блокира — неохотно посочи той.

— Дай ми плазмения си лък.

Очите й изпитателно огледаха помещението. Необходимо ли е това? Да, тръсна глава тя. Той ще стреля по нас, без никакво колебание. Доверието е едно, но предателството съвсем друго… Няма смисъл да изпробвам склонността му към унищожение.

Дано не ми е посочил контролния панел за тоалетните, въздъхна в себе си Корделия и натисна спусъка. Конзолата се пръсна на хиляди огнени искри, в очите й се мярна детска възхита.

Тикна плазмения лък обратно в ръцете на Тафас и каза:

— Искам да ми дадеш две-три минути аванс, после отваряш вратата и ставаш герой. Но преди това ги предупреди, просто за всеки случай. Най-отпред е сержант Ботари…

— Добре, благодаря.

Очите й се вдигнаха към люка под покрива на помещението. Той е на около три метра оттук, помисли си тя. Една бездънна пропаст… Но при чувствата разстоянието е нещо относително, там властва единствено времето. Секундите се плъзгаха като паяци по гърба й.