Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Остави я отворена, Лупин. Предпочитам да не присъствам на това. — Той се изправи, мина покрай учениците, а черното му наметало се изду зад него. На вратата се обърна и заяви: — Едва ли някой те е предупредил, Лупин, че в този курс е ученикът Невил Лонгботъм. Съветвам те да не му възлагаш нищо трудно. Освен ако госпожица Грейнджър не му подсказва шепнешком на ухото.
Невил пламна, а Хари изгледа Снейп с ненавист. Не стига, че нахокваше Невил в своя час, а го правеше и пред другите учители!
Професор Лупин повдигна вежди.
— Надявах се, че Невил ще ми помага за първата фаза на нашите упражнения — каза той, — и съм сигурен, че ще се справи великолепно.
Лицето на Невил стана още по-червено, ако това изобщо бе възможно. Снейп се нацупи и излезе, затръшвайки вратата след себе си.
— Такааа…
Професор Лупин се обърна към класа и даде знак да се съберат в другия край на стаята, където имаше само един стар дрешник, в който учителите държаха резервни мантии. Щом професор Лупин застана до него, гардеробът изведнъж се раздруса и се наклони от стената.
— Няма за какво да се притеснявате — спокойно каза професор Лупин, когато няколко ученици отскочиха в паника. — Вътре има един богърт.
Повечето ученици решиха, че има за какво да се притесняват. Невил отправи към професор Лупин поглед, пълен с неподправен ужас, а Шеймъс Финигън гледаше с изумление как бравата се върти и трака.
— Богъртите обичат тъмни затворени помещения — започна професор Лупин, — като дрешници, пространството под леглата, кухненски шкафове под мивката… Веднъж дори попаднах на един, който се беше пъхнал в стария салонен часовник. Този се настани тук вчера следобед и аз помолих директора да убеди учителите да го оставят, за да дам на третокурсниците практически урок. И така, първият въпрос, който сигурно си задавате е, що е богърт?
Хърмаяни вдигна ръка.
— Нещо като превъплътител — каза тя. — Може да приема формата на всичко, за което знае, че ни плаши.
— И аз не бих могъл да го обясня по-добре — обяви професор Лупин и Хърмаяни засия. — Тъй че богъртът, който е там в тъмното още не е приел никаква форма. Той още не знае от какво най-много се бои онзи, който ще застане срещу него. Никой няма представа как изглежда богъртът насаме, но щом го пусна, той незабавно ще се превърне в онова, което предизвиква най-голям страх у всеки от нас. Това означава… — продължи професор Лупин, като се направи, че не забелязва лекото ахване на Невил от уплаха, — това означава, че имаме огромно предимство над богърта, още преди да започнем. Сещаш ли се какво е то, Хари?
Да се налага да отговори на въпрос, докато Хърмаяни до него подскача на пръсти с ръка във въздуха, бе доста обезсърчаващо, но Хари реши да опита.
— Амииии… щом сме толкова много, няма да знае в какво да се преобрази.
— Точно така! — каза професор Лупин и Хърмаяни смъкна ръка с леко разочарование. — Винаги е добре да има някой с теб, когато се изправиш пред богърт. Тогава той се обърква, чуди се дали да се превърне в безглав труп или в месояден плужек. Веднъж видях как един богърт направи именно такава грешка, като се опита да изплаши двама души едновременно и се превърна в половин плужек. Което изобщо не предизвика страх. Магията, която обезврежда богърта е проста, но изисква съсредоточаване. Защото, забележете, богъртът не понася смях. Така че трябва да го накарате да приеме форма, която ни разсмива. най-напред ще упражним магията без магическите пръчки. Повтаряйте, моля, след мен… Ридикулус!
— Ридикулус! — извика класът в един глас.
— Добре — каза професор Лупин. — Много добре, но тази бе лесната част. Защото само с думи не е достатъчно. И затова сега ще поканим Невил.
Дрешникът отново се разтресе, а Невил трепереше по-силно и от него, когато излезе напред, сякаш се отправяше към бесилка.
— Невил — подкани го професор Лупин, — да започнем поред. Кажи ни от какво най-много се боиш на този свят.
Устните на Невил се раздвижиха, но не издадоха звук.
— Извинявай, не те разбрах — окуражително изрече професор Лупин.
Невил се огледа трескаво, сякаш молеше за помощ отнякъде, но после промълви:
— От професор Снейп.
Почти всички избухнаха в смях. Дори Невил се усмихна виновно. Професор Лупин обаче изглеждаше замислен.
— Професор Снейп… Хм… Невил, доколкото знам, ти живееш с баба си?
— Ммм… — замънка Невил притеснено. — Но… не искам богъртът да се превръща в нея.
— Не, не ме разбра — каза професор Лупин, вече усмихнат: — Дали не би могъл да ни кажеш какви точно дрехи носи обикновено баба ти?