Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Внезапно гората около тях се огласи от писъци. Хари не разбра защо, но единствената възможна причина бе внезапната поява на черепа, издигнал се така високо, че да осветява цялата гора като прокобен неонов знак. Потърси в тъмнината този, който бе измагьосал черепа, но не видя никого.
— Кой е там? — отново се провикна той.
— Хайде, Хари, тръгвай! — Хърмаяни го бе сграбчила за якето и го дърпаше назад.
— Какво има? — попита Хари, изумен от побелялото й ужасено лице.
— Това е Черния знак, Хари! — простена момичето, дърпайки го с все сила. — Знакът на Черния лорд!
— На Волдемор?
— Хари, тръгвай!
Хари се обърна. Рон панически стискаше в дланта си фигурката на Крум. Тримата тръгнаха през полянката, но едва бяха направили няколко забързани крачки, и силни припуквания известиха появата от въздуха на двайсетина магьосници, които ги заобиколиха от всички страни.
Хари се завъртя в кръг и за секунда проумя ситуацията — всички магьосници бяха извадили магическите си пръчки и ги бяха насочили към тях тримата. Без да губи време за размисъл, той изкрещя „НАВЕДЕТЕ СЕ!“, вкопчи се в Рон и Хърмаяни и ги дръпна към земята.
— ВЦЕПЕНИ СЕ! — изреваха в хор двайсет гласа, последвани от ослепителни мълнии, и Хари почувства как косата му се развява, като че силен вятър бе профучал през полянката.
Той вдигна главата си на милиметри и видя как от пръчките на магьосниците се сипеха върху им огнени червени искри, преплитаха се, отскачаха от дърветата и потъваха в тъмнината…
— Спрете! — изкрещя познат глас. — СПРЕТЕ! Това е един от синовете ми!
Косата на Хари престана да се вее. Той надигна глава още малко. Магьосникът пред него бе свалил пръчката си. Хари се претърколи и видя господин Уизли да върви към тях потресен.
— Рон… Хари… — Гласът му трепереше. — Хърмаяни… Добре ли сте?
— Отдръпни се, Артър! — извика рязък студен глас.
Беше гласът на господин Крауч. Той и другите магьосници от министерството ги наобиколиха. Хари се изправи насреща им. Лицето на господин Крауч бе изопнато от гняв.
— Кой от вас го стори? — избълва той, а острият му поглед се местеше от един на друг. — Кой от вас измагьоса Черния знак?
— Не сме ние! — каза Хари и посочи черепа.
— Нищо не сме направили! — Рон разтриваше лакътя си и гледаше възмутено баща си. — Защо ни нападнахте?
— Не лъжете, господине! — извика Крауч. Пръчката му все още бе насочена към Рон и очите му се стрелкаха, а видът му бе леко налудничав. — Хванахме ви на местопрестъплението!
— Барти… — прошепна една вещица в дълъг вълнен халат. — Та те са още деца, Барти, не биха могли да…
— А според вас тримата откъде се е появил знакът? — веднага попита господин Уизли.
— Оттам — каза Хърмаяни и колебливо посочи мястото, откъдето бяха дочули гласа. — Имаше някой зад дърветата… извика нещо… някакво заклинание…
— Аха, оттам, значи… — Стрелкащите се очи на господин Крауч се взряха в Хърмаяни, а по лицето му се изписа дълбоко недоверие. — Изречено е заклинание, така ли? Изглежда много добре знаете как е призован знакът, госпожичке…
Но като че ли никой от магьосниците от министерството, освен господин Крауч, не допускаше, че Хари, Рон и Хърмаяни са измагьосали черепа. Напротив, след думите на момичето те отново вдигнаха пръчките си и ги насочиха към посоченото място, вперили очи сред тъмните дървета.
— Закъсняхме — поклати глава вещицата с вълнения халат. — Вече са се магипортирали.
— Не ми се вярва — отвърна един магьосник с четинеста кафява брада. Това бе Амос Дигъри, бащата на Седрик. — Минали са точно оттук покрай дърветата… има шанс да ги заловим…
— Внимавай, Амос! — загрижено го предупредиха няколко магьосници, а той се изпъчи, вдигна пръчката си, закрачи през сечището и изчезна в тъмнината.
Хърмаяни го проследи с поглед, запушила уста с длани. Само след няколко секунди те чуха господин Дигъри да вика:
— Да! Пипнахме ги! Има някой тук! В безсъзнание е! Това е… но… Брей!…
— Хвана ли някого? — провикна се господин Крауч с неприкрито недоверие. — Кой? Кой е той?
Чуха се чупене на клони, шумолене на листа, после хрущене от стъпки и сред дърветата се показа господин Дигъри. В ръцете си държеше мъничка отпусната фигура. Хари незабавно я разпозна по кухненската кърпа, с която беше облечена. Беше Уинки.
Господин Крауч не помръдна и не продума, когато господин Дигъри остави в нозете му неговото собствено домашно духче. Останалите магьосници от министерството го наблюдаваха. За няколко секунди той остана вцепенен, само очите му, втренчени в Уинки, искряха върху побелялото му лице. После сякаш започна да идва на себе си.