![Градът и звездите [The City and the Stars - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/6/7/gradt-i-zvezdite-the-city-and-the-stars-bg-download.jpg)
Градът и звездите [The City and the Stars - bg]
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Градът и звездите [The City and the Stars - bg]». Краткое содержание книги:
Този отговор накара Алвин да се замисли. Значи в Лис все още имаше хора, които разбираха как работят машините им; не можеше да каже същото за Диаспар.
Двамата дълго разговаряха и разсъждаваха, докато накрая Хилвар подхвърли:
— Капнал съм. А ти… ще спиш ли?
Алвин разтърка уморените си крака.
— Бих искал, но не съм сигурен дали ще мога — призна той. — Тоя обичай все още ми изглежда странен.
Това е много повече от обичай — усмихна се Хилвар. — Чувал съм, че някога всички хора се нуждаели от него. Ние и сега обичаме да спим поне веднъж дневно, макар и само за няколко часа. През това време тялото и умът се освежават. Нима в Диаспар никога не спите?
— Само в много редки случаи — каза Алвин. — Джесерак, моят настойник, го е правил един-два пъти след изключителни умствени напрежения. Добре планираното тяло не би трябвало да се нуждае от подобни периоди на отдих; вече от милиони години сме ги изоставили.
Постъпките му го опровергаха още докато изричаше тези самонадеяни думи. Той усети непозната до днес умора, тя сякаш пълзеше нагоре по прасците, по бедрата, докато изпъни цялото му тяло. В това чувство нямаше нищо неприятно — по-скоро обратното. Хилвар го гледаше с дяволита усмивка и преди да се унесе, Алвин се запита дали неговият приятел не му влияе с телепатичната си дарба. Впрочем той не възразяваше.
Сиянието на металната круша над тях вече едва се долавяше, но топлината продължаваше да се лее с пълна сила. В последните проблясъци на светлината заспиващото съзнание на Алвин отбеляза странен факт, който трябваше да провери сутринта.
Хилвар се бе съблякъл и Алвин за пръв път вида колко много са се отдалечили двата клона на човешкия род. Някои от промените засягаха само формите и пропорциите на тялото, но други, като външните полови органи, наличието на зъби, нокти и постоянно окосмяване, бяха по-съществени. Ала най-много го озадачаваше малката странна дупка сред корема на Хилвар.
Няколко дни по-късно когато внезапно си припомни затова, той настоя за подробни обяснения. Докато напълно разясни функциите на пъпа, Хилвар трябваше да произнесе няколко хиляди думи и да начертае пет-шест диаграми.
И в същото време двамата направиха голяма крачка напред към разбиране основата на техните две култури.
XII
Алвин се събуди в най-тъмния час на нощта. Нещо го бе смутило, някакъв шепнещ звук, проникнал в мозъка му, въпреки безконечния рев на водопада. Той седна в тъмнината, напрегна поглед към невидимото обкръжение и затаил дъх, се вслуша в барабанния гръм на водата и в по-меките, откъслечни звуци на нощните създания.
Не се виждаше нищо. Звездната светлина бе прекалено бледа, за да освети широките равнини, лежащи стотици стъпки по-долу; само назъбената ивица от по-гъст мрак, закриваща звездите, издаваше планините на южния хоризонт. В мрака Алвин чу как спътникът му се завъртя и седна до него.
— Какво има? — дочу се шепот.
— Мисля че чух шум.
— Какъв шум?
— Не знам, може да ми се е сторило.
Настъпи мълчание, докато два чифта очи се взираха в загадката на нощта. Внезапно Хилвар стисна ръката на Алвин.
— Виж! — прошепна той.
Далеч на юг, прекалено ниско в небето, за да бъде звезда, сияеше самотна светла точка. Тя бе ярко бяла, с лек виолетов оттенък. Пред очите им точката започна да се разгаря, докато стана непоносима за очите. После избухна и сякаш мълния удари отвъд края на света. За кратък миг огънят изгравира върху нощния мрак планините и равнината между тях. Сякаш след векове долетя и въздишката на далечния взрив, а по-долу, в горите, сред дърветата пробяга внезапен порив на вятъра. Той бързо утихна и изчезналите звезди една по една изплуваха на небето.
За втори път през живота си Алвин усети страх. Чувството не бе толкова ярко и непосредствено, както в залата с подвижните пътища, когато взе решението да дойде в Лис. То по-скоро напомняше страхопочитание — младежът се взираше в лицето на неизвестността и сякаш вече усещаше, че ще трябва да се срещне с нещото там, отвъд планините.
— Какво беше това? — прошепна той най-после.
Мълчанието се проточи толкова дълго, че той повтори въпроса.
— Мъча се да узная — каза Хилвар и отново замълча.
Алвин се досети какво прави и повече не наруши мълчаливото дирене на приятеля си.
Най-сетне Хилвар въздъхна разочаровано.
— Всички спят — каза той. — Няма кой да ми каже. Ще чакаме до сутринта, иначе трябва да събудя някой от приятелите си. А не бих искал да го правя, ако не е наложително.
Алвин се запита какво разбира Хилвар под „наложително“. Вече се канеше саркастично да подхвърли, че това напълно може да оправдае прекъсването на нечий сън, но преди да проговори, Хилвар продължи.