Градът и звездите [The City and the Stars - bg]

А и храната, която Хилвар измъкна от друга кутия, бе синтетична — първата, която виждаше Алвин, откакто бе пристигнал. През някакъв отвор в купола над главите им нахлу студен въздух. Преобразователят на материя засмукваше своята суровина и извършваше ежедневното си чудо. Общо взето, Алвин предпочиташе синтетичната храна. Начините за приготовление на другата го поразяваха с ужасната си нехигиеничност, а с преобразователя човек поне точно знаеше какво яде.

Двамата седнаха да вечерят. Нощта наоколо се сгъстяваше, изгряха звездите. Когато свършиха с вечерята, извън светлия им кръг царуваше пълен мрак, по краищата на който Алвин забеляза неясни подвижни форми — горските създания изпълзяваха от леговищата си. От време на време във фосфоресциращите им очи проблясваше отразена светлина, но каквито и да бяха, тези животни го гледаха само отдалече, така че не можеше да разбере какви са.

Спокойствието на нощта изпълваше Алвин с блаженство. Известно време двамата лежаха на кушетките и разговаряха за всичко видяно, за загадката, обгръщаща и тях, и многобройните разлики между двете им култури. Хилвар се възхищаваше от чудото на Системите за вечност, спасяващи Диаспар от достъпа на времето. Алвин едва успяваше да отговори на някои от въпросите му.

— Наистина не разбирам — каза Хилвар — как създателите на Диаспар са направили така, че запаметяващите системи никога да не се повреждат. Казваш, че информацията за града и всичките му жители се натрупва под формата на схеми от електрически заряди в кристални носители. Е, кристалите ще траят вечно… но как стои въпросът с другите системи около тях? Нима не се случват никакви повреди?

— Веднъж зададох на Хедрон същия въпрос и той ми каза, че Информационните хранилища са буквално утроени. Всяко от трите може да поддържа града, а ако някое от тях се повреди, другите две автоматично го поправят. Постоянна повреда може да има само ако едновременно в две от системите се случи една и съща авария, а вероятността за това е безкрайно малка.

— А как се поддържа връзката между образа в запаметяващите устройства и истинската структура на града? Между предмета и схемата, която го определя?

Алвин усети, че е хванат натясно. Знаеше, че отговорът засяга технологии, основани върху манипулиране на пространството… но как ли би могло да се задържи атомът неподвижно в положението, което изискват натрупаните данни? Не бе способен да даде дори наченки на обяснение.

Внезапно вдъхновен, той посочи към невидимия купол между тях и нощта.

— Тъкмо си седнал върху кутията — отвърна той. — Кажи ми как тя създава покрива над главите ни и тогава ще ти обясня как работи Системата за вечност.

Хилвар се разсмя.

— Мисля, че сравнението е добро. Ако искаш да разбереш, ще трябва да питаш някой от нашите специалисти по теория на полето. Аз поне не мога да ти кажа.