Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

— Искате да кажете сляпа улица?

— Точно така — сляпата улица, която не води доникъде. Може така да стане и тия отпечатъци от пръсти да не доведат доникъде.

— Не разбирам защо мислите така — каза полицейският служител. — Предполагам, искате да намекнете, че са лъжливи? Чел съм, че стават такива неща, макар да не мога да твърдя, че ми се е случвало подобно нещо през моята служба. Но лъжливи или истински, те неминуемо ще доведат донякъде.

Поаро само повдигна рамене и разпери ръце. След това инспекторът ни показа увеличени снимки на отпечатъците на пръстите и се впусна в технически подробности на тема извивки и криволици.

— Е, хайде — каза той най-после, раздразнен от невниманието на Поаро, — ще признаете ли, че тези отпечатъци са оставени от човек, който е бил снощи в къщата?

— Bien entendu18 — съгласи се Поаро, като кимна с глава.

— Но имайте пред вид, че съм взел отпечатъци от всички обитатели на къщата — от старата дама до кухненската слугиня.

— Не мисля, че ще бъде приятно на мисис Акройд да я наричат стара дама. Тя сигурно харчи маса пари за козметични средства.

— От всички до един — повтори упорито инспекторът.

— Включително и от мене — казах сухо.

— Много добре. Ала никои не съответствуват. Така остават две възможности: Ралф Пейтън или тайнственият непознат, за когото ни говори тук докторът. Когато се доберем до тия двамата…

— Може би ще е загубено много ценно време — вметна Поаро.

— Не ви разбирам напълно, мистър Поаро.

— Вие казвате, че сте взели отпечатъци от всички в къщата — промърмори Поаро. — Пълната истина ли ми казвате, M. inspecteur?

— Безспорно.

— Без да сте пропусндли никого?

— Без да съм пропуснал никого. От живите или от мъртвите?

За момент инспекторът изглеждаше объркан от тази забележка, която му се струваше светотатство. После реагира бавно:

— Искате да кажете?…

— От мъртвия, M. l’inspecteur.

Минута-две още инспекторът не можеше да проумее.

— Искам да кажа — проговори Поаро спокойно, — че отпечатъците от пръсти върху дръжката са на самия мистър Акройд. Лесно може да се провери. Трупът му е още на разположение.

— Но защо? Какъв смисъл ще има това? Да не би да намеквате за самоубийство, мистър Поаро?

— О, не! Моята теория е, че убиецът е носел ръкавици или е увил нещо около ръката си. След като нанесъл удара, вдигнал ръката на жертвата и я сложил така, че да улови дръжката на кинжала.

— Но защо?

Поаро отново повдигна рамене.

— За да направи бъркотията още по-объркана.

— Добре де — каза инспекторът, — ще видим това. Но кога за пръв път ви хрумна тази мисъл?

— Когато бяхте тъй любезен да ми покажете кинжала и да ми обърнете внимание на отпечатъците от пръсти. Аз много малко разбирам от извивки и криволици — няма що, признавам откровено невежеството си, ала ми направи впечатление, че положението на отпечатъците беше някак особено. Не бих държал така кинжал, ако исках да мушна. Естествено, с дясната ръка, вдигната зад рамото, би било трудно да се забие точно където трябва.

Инспекторът Реглън гледаше изумено нисичкия човек пред себе си. С вид на пълно безгрижие Поаро отърси някаква прашинка от ръкава на сакото си.