Искровете (Историко-географски очерк)

Тези храмове са били тясно свързани с живота на едно по-старо поколение от искровци, свикнали да минават през тях поне в три тържествени случаи — при кръщение, при венчавка и при опело. И ако при кръщението те са били твърде чувствителни и кресливи, а при опелото — премного безразлични, венчавките напълно са прилягали с нрава на всекиго. Цялото село се е стичало в църквата при венчавка и денят се е превръщал в тържество за всички. Дори за момците, често малолетни женихи. Защото с въвеждането на редовна военна служба в младото Княжество се променя и отколешният обичай момъкът да взима мома на своите години. Сега все по-често се случва момчето да се зажени, преди да влезе в казармата, а избраницата да бъде с пет-шест години по-възрастна — тъй, нарочно, та по-дълго време да помага на своите родители във все по-напрегнатата полска работа с напредъка на земеделието. А бащите не са питали синовете си дали искат да се женят за по-възрастни моми. Тяхната дума е била закон за всички!

Сватбите обикновено са траяли по три дни. В събота преди уречения неделен ден всички грижи били насочени към подреждането на къщата. Бащата на жениха отделял цяло състояние за предстоящата гощавка. И за безбройните подаръци на кумове и сватове. В неделя заран свещеникът венчавал младите в църквата. Подир службата и той, и кумът, и всички гости отивали в дома на младоженеца. Гощавката е траяла до зори. Никой не напускал трапезата, преди майката на момчето да се вмъкне посред нощ в „невестарника“ — тая малка преградена килийка за младоженците, и да се върне ухилена оттам, понесла в ръце неоспоримите доказателства за честността на булката. Тогава в двора гърмели пушки и пищови, та всички разбудени псета да научат радостната вест. И доволният кум бил отвеждан с кола до своя дом. В понеделника гостите били у него…

Познати, широко разпространени сватбени обичаи във всички краища на страната. Ала две малки подробности се срещат само в Искровете. Не сега, а в онова далечно време. На втората брачна нощ момчето било отделяно от булката още преди заник слънце и тя се оттегляла в „невестарника“ с един от деверите, за да осъмне с него. Тъй, според поверието, чужди хора нямало да скарват братята! Ако деверът бил по-възрастен от жениха, след тая втора брачна нощ булката се обръщала към неговата жена с прозвището „големице“, та с него да изрази и смирението, и неволната си вина. А зълвата си тя наричала „сестрице“ още след първата брачна нощ.

Втората подробност е още по-забавна, макар и доста тъжна. Когато в първата брачна нощ свекървата се измъквала омърлушена от малкия „невестарник“ и тъпаните секвали да думтят, а съседите напразно чакали да чуят радостните пушечни изстрели, нещастната булка била извеждана от главната готвачка и тъй, полуоблечена и много смутена, съпровождана от укорните погледи на разочарованите гости, тръгвала към крайречните върби, следвана по петите от неумолимата готвачка. Веднъж стигнали при върбите, булката подгъвала колене като за молитва и опряла чело в ствола на някое дърво, заразправяла през сълзи с кого се е любила тъй позорно, преди да встъпи в брак. Сетне готвачката отнасяла думите й на свекъра и свекървата, та и на всички останали гости, а булката се прибирала с наведена глава при посрамения жених. Тогава тъпаните почвали да думтят още по-силно, за да заглушат виковете на нещастницата…