Искровете (Историко-географски очерк)
- Автор: Христофоров Асен Г.
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Искровете (Историко-географски очерк)». Краткое содержание книги:
— Как е — запитал той, — доволни ли са туристите от новата пътека?
— Море, ако знаеш как те ругаят, лошо ке ти стане! — отвърнал момъкът.
Непривикнал на такива обноски, владетелят го погледнал накриво и го смъмрил издалеч, после отминал с пушка в ръка надолу, към гъстата клекова гора. И вече не дошъл в хижата, пък и нарядко идвал в „Овнарско“, та и през Искровете да не минава в тия военни години. Защото в планината вече шетаха смели партизани.
III
Ако проследим стопанските и демографски промени в Искровете след Освобождението и особено между Първата световна война и Девети септември, ще останем изумени от все по-нарастващото несъответствие между броя на населението и средствата за неговото препитание. Искровци напук на всичко продължават да се размножават, а полето остава все същото, горите им биват отнети, стеснена е и пашата. Царската власт не съумява да внедри някакъв нов поминък за жителите на петте селца в долината на Черни Искър. Намалява броят на овцете, ниски са и цените на земеделските произведения. И искровци все повече обедняват.
През първия четвърт век свободен живот или от 1875 до 1900 година броят на населението в Искровете нараства от 722 на 2297 души. Увеличението е почти в троен размер. От 1900 до 1926 година въпреки войните броят на жителите наново нараства с 1501 човека, но тоя път прирастът е значително по-малък. Вече се наблюдава известен отлив на населението към градовете. Самоков е главният притегателен център. Ала и околийският град е беден, несвързан чрез железница с останалите краища на страната и без промишлени предприятия. Тази беднота подтиква хората да дирят някакъв изход. Така се роди и Самоковската комуна.
Чудно наистина, но тая първа комуна на Балканския полуостров възниква именно в Самоков въпреки близостта на царските дворци в Рила. Непокорният дух на самоковци, верни на своите възрожденски традиции, продължава да се бунтува срещу тежкото положение. И в 1910 година тук Партията спечелва изборите за общински съвети. Над града се развява червеното знаме на Самоковската комуна, чиито ръководители са Михаил Дашин и Борис Х. Сотиров.
Ехото на Самоковската комуна отекна и в Искровете подир няколко години. То отекна не толкова в политическия живот на петте селца, колкото в постепенното проникване на идеята за кооперативната самопомощ като средство за освобождаване на дребните горски стопани от тяхната зависимост и неизгодно положение спрямо едрите търговци на дървен строителен материал. Търговците пристигаха от столицата и налагаха свои цени за избичения материал. А тези цени бяха ниски. Така се роди първият кооперативен гатер в Искровете, започнал да действува в 1928 година.
Гатерът облекчи донякъде положението на искровските горяни. Отдавна бе минало времето, когато те кретаха подир колите си по пътя за София и разтоварваха дървения материал на тържището при храма „Александър Невски“. Обширните складове на търговците на дървен строителен материал бяха направили тържището безпредметно и предприемачите предпочитаха да се договорят направо с търговците. Вече нямаше място за дребни горски стопани, докарали кола с един-два кубика дъски. Те трябваше да се съюзят в кооператив. Тъй гатерът в Говедарци почна да бичи трупите на говедарчани и доспеймахленци, на маджарци и малоцърковци, а кооперативът успешно конкурираше едрите търговци от Самоков и София.
Две години по-късно или в 1930 година се появи и един общински гатер под Мала Църква, близо до водослива на Леви Искър с Черни Искър. Той беше даден в дар на малоцърковчани от столичната община. Това е една тъжна история, свързана с построяването на водноелектрическата централа под клисурата на Леви Искър, с обявяването на част от някогашната Пашаница за охранителна вододайна зона и с последвалото подпалване на горите в Йозола като акт на отмъщение от страна на искровци за обсебването на горите и пашата им от стотиците хиляди столичани. Защото цялата клисура на Леви Искър бе станала недостъпна за овцете, а покрай нея и южния скат на Тънкия рид, поделен между говедарчани и малоцърковци, и обширните поляни край двата последни притока на реката. С пасбищата бяха отнети и горите на малоцърковци.
Подареният гатер не трогна бившите сръбскоселци. Не се трогнаха и говедарчани от безплатната електрическа светлина, която заля домовете им подир 1930 година, когато започна да действува водната централа край Мала Църква. Искровете светнаха и енергията се заплащаше от столичани. Вместо газеничета в кошарите блестяха електрически крушки, ала с ограничаването на пашата трябваше да се съкрати и овчето стадо. Тъкмо това предизвика негодуванието на селяните. И една нощ горите в Йозола пламнаха, подпалени на много места от незнайни злосторници. Те пламнаха и горяха няколко седмици…