Искровете (Историко-географски очерк)

II

Заради Искровете и тяхната чудна прелест самите искровци открай време са били любимци на всесилни властелини, господари не само на тоя кът, а на цялата българска земя. Велики везири и султани са обсебвали долината на Черни Искър и са изсипвали милостта си върху нейните жители, князе и царе са градили дворци в близката околност и техните шумни свити са огласяли селцата с веселието си. Ала сърцата на искровци са изстивали от „милостта“ на властелините и тяхната „привързаност“ към Искровете. При султаните те са били ковачи на желязо и на подкови за конния аскер. Тъй мирният им труд подхранвал войните. Затова великият завоевател Гаази Кара Мустафа паша е обсебил цялата Джебели Рила с нейните гори и руди, води и мадани и пак затова Ахмед паша — друг почтен велик везир, е превърнал долината на Черни Искър в една огромна ковачница. А царете и князете от българския владетелски двор? При тях искровци доставяха само пушечно месо. Понякога и слуги в палатите, вещи пазачи на царските бизони в горите на Рила или на дивите петли край Плана, предназначени за дворцовите трапези.

Никак не е чудно, че още в първата година след Освобождението младият български княз Александър Батемберг тържествено пристига в Искровете на бял кон и с голяма свита, превалил планината от Рилския манастир през Кобилино бранище и Плочите. Посрещат го над Мала Църква. Войници издигат огромна триумфална арка отсам тясната клисура на Леви Искър — там, гдето днес се белее спретната сграда на водноелектрическата централа. Из селцата плъзват викачи, за да призоват населението. Пристигат и всички знатни хора от Самоков начело с митролопит Доситей. Те оглеждат със задоволство триумфалната арка, цялата обкичена с родолюбиви надписи и зелени смърчови клонки, тия символи на мира и благоденствието. Идва и князът. Сред гръмогласните възгласи на множеството той слиза от коня, ръкува се с големците и не забравя да подаде десница на селските старейшини, защото иска да спечели сърцата им. Наскоро избухва Сръбско-българската война. Днес имената на убитите малоцърковци личат върху паметната плоча до входа на читалището. Подир Батемберг и Фердинанд Кобургски пристига в Искровете, за да убива диви кози и плахи невинни сърни по Прекорека и Ловница или да дебне дивите петли през любовния им сезон в горите на Плана, недалеч от Овнарско. Местността му харесва, безобидността на искровци го забавлява, носиите на невестите дразнят любопитството му. И той решава да изгради дворец край техните селца. Ала първо иска да спечели благоволението на простите селяци и често идва със свитата си, възседнал бял кон и в бели ръкавици, за да хвърля сребърни монети сред празнично облечените жени — срещу елеци и сукмани, престилки и нараквици за бъдещия етнографски музей. Кметовете, винаги предупреждавани за пристигането на монарха, на свой ред предизвестяват населението. Всички трябва да се стекат на селските мегдани в празничните си премени. Дори в работни дни, когато кърската работа не чака. А Фердинанд, възправен върху белия си кон, се киска като от гъдел, гледайки как се боричкат момите и невестите за сребърните монети с неговия лик, които им хвърля с пълни шепи, сочейки с пръст ту елека на една, ту нараквиците на друга. И те ги свалят в надпревара пред него.