Искровете (Историко-географски очерк)
- Автор: Христофоров Асен Г.
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Искровете (Историко-географски очерк)». Краткое содержание книги:
Пътят на запад от Преслапа се свързва при хижа „Самоковска комуна“ с олющения от преспите Фердинандов друм за Мечитите и оттам, през Кобилино бранище и Сухото езеро, за отвъдния Рилски манастир. И тоя друм е плод на едно суетно хрумване на стария кобург. Искал е лесно да превежда чуждите си гости от манастира в Искровете, та от самия връх, край голямата скала с неговия позлатен герб, с гордост да им показва прелестите на своето царство. Стотици жители на Искровете са работили по тоя друм, пролазил на две хиляди и петстотин метра надморска височина. По него Фердинанд е смятал да превозва и артилерията във време на война. И той наистина се навоюва, макар и с чужди ръце! С ръцете на осакатените в Балканската война, на умрелите от холера в Междусъюзническата война, на изгнилите в окопите през дългата Първа световна война. Но по неговия друм към Мечитите никога не загърмяха колелетата на артилерийски оръдия. Той запустя и просто се свлече от снежните преспи. Сега едва личи сред сипеите. Тъй гасне в съзнанието на искровци и паметта за онзи, заради когото бяха градили тоя друм.
Не по-щастлива е участта на Борис III, който наследи и престола, и бащините си дворци в Искровете. Той нощуваше често в „Овнарско“ и ловуваше в околността. Пастирите и горяните бяха свикнали да го виждат с ботуши и куртка, с пушка в ръце и зелена ловна шапка на главата. Научили се бяха да стоят далече от него. Ала когато избухна Втората световна война и щабът на войските завзе почивния дом в Говедарци, а навред по градове и села се явиха комисари, които раздаваха купони за шепа брашно и бучка сирене, владетелят хитро надяваше обувката на Харун-ал-Рашид и често влизаше в разговор с пастири от Искровете. Тогава срещнал и Боре, гърбав овчар с ръст на дете и чисто детско сърце.
— Дай да видя какво носиш в торбата! — рекъл владетелят.
— Та белким не знаеш? Чушка и комат црън леб…
— А сирене не обичаш ли?
— Обичам, ама нема! — отвърнал гърбавият.
Тъй рекъл и му заразправял колко трудно било за селяните в Искровете, гдето ни жито се ражда, нито едър ечемик, да се изхранят със скъперническите комисарски дажби, а в същото време да гледат как минават през селото военни коли с препечени пшенични хлябове за офицерите от щаба на войската в Говедарци. Гледали селяните и преглъщали, от глад пристягали и поясоците, сетне псували наред и офицерите, и щаба им, и всичко…
— И тебе комай са намразили — рекъл гърбавият накрая.
— Тъй ли? Ще видим тая работа! — отсякъл владетелят.
Отсякъл и отминал сърдит, изненадан, а може би и уплашен. Някой трябва да му е казал, че още в 1688 година с нарочен султански ферман, подписан саморъчно от падишаха „на двадесет и петия ден от месец Зюлкаде в Софийско поле“, на доспейци и на техните далечни родственици от Доспей махала се правят чувствителни данъчни облекчения заради неплодородието на землищата им и че след повече от един век друг султан потвърждава облекченията с ферман от 1826 година, „издаден в укрепения ми град Константин“. Щедростта на турските султани към искровци, а може би и заплахата на гърбавия пастир навярно е подсетила и собственикът на двореца в „Овнарско“ да прояви на свой ред известна щедрост. И той нарежда всяка година през тая нова война искровци да получават допълнително по десетина килограма чисто пшенично брашно на глава от населението. Брашното действително пристига и се отпуща като дар от царския двор било за коледните, било за великденските празници. Ала признателността на искровци стигнала само до гърбавия пастир. Нему дължали брашното…
Не тъй мислел владетелят. Вече сигурен в искровци, той решил да загради с няколко реда бодлива тел едно голямо пространство от гората в Плана, недалеч от „Овнарско“, та туристите да не минават оттам и да не плашат дивите петли. Наредил да се прокара друга пътека от поляната пред двореца към хижа Мальовица. И един ден, както скитал с пушка в ръка, уж да застреля някоя дива коза, попаднал пред самите врати на хижата, гдето се припичал на слънце синът на пазача. Тъкмо сгоден случай за монарха да узнае отношението на планинарите към него: