Легенда за камъка

— Много очарователни дечица сте — рече и целуна Лунното момче по бузата. — Ти си най-скъпият от всичките ми скъпи гости и виждам, че споделяш душата си с Утринната скръб. Защо ли е така? — сетне внимателно улови Утринната скръб за брадичката и се втренчи в очите й. — Какво има в теб, дете мое? — дълго време я изучава и след това продължи с шепот. — Да, ти си нещо като сърцевина на Лунното момче. Името му обаче не е подбрано удачно. По-скоро бих казал, че той е като слънцето, а ти си като луната. Човек не може да погледне слънцето, без да бъде заслепен. Заради това мъдреците, които го изучават, първо наблюдават луната.

Кралят се усмихна и от усмивката му стаята се напълни със сияние. Бе чистата и непорочна усмивка на дете. В същото време не бе лишена от някакъв странен копнеж, примесен с тъга. Внимателно повдигна косата на Утринната скръб и върна гребена на мястото му.

— Би ли искала да се сдобиеш с униформа от самурени кожи и със златен лък, дете мое? — попита кралят с тих и любезен глас. След това леко се засмя. — Разбира се, не е справедливо да ти задавам сега такъв въпрос, а и ти не си длъжна да ми отговориш. Нито едно от нашите момичета не е било карано да върши нещо против волята си. Утринна скръб, ние те желаем, но ще те ухажваме така, както сме ухажвали всички останали и ти ще бъдеш свободна сама да вземеш решение.

Без каквито и да е усилия повдигна двамата млади хора и отново ги спусна на пода. След това премести погледа си върху Господаря Ли.

— Дори и аз, клетият сирак, съм чувал за знаменития господар Ли Као и за ненадминатите му подвизи — каза любезно кралят. — Има много неща, които бихме искали да споделим с теб, за да получим просветление от твоята мъдрост. Дори не е изключено някой ден да ни разкриеш истинската причина за твоето идване, но няма закъде да бързаме. Ти доведе при нас Утринната скръб, за което сме ти дълбоко благодарни. Тя ще бъде наша почетна гостенка. Дано гостуването ти при нас не ти се стори кратко.