Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
След като предната вечер Келсайър бе тръгнал, Доксон я бе отвел в магазина на Клъбс. Беше късно и Клъбс веднага ги настани в отделни стаи. Вин обаче не бързаше да си легне. Почака всички да заспят, а после се измъкна да огледа къщата.
Помещението отпред бе по-скоро странноприемница, отколкото магазин. Макар че имаше тезгях и лавици за стоката и малка работилница в задния край. Целият втори етаж се състоеше от стаи за гости. Имаше и трети и тук вратите бяха разположени на по-голямо разстояние, което предполагаше по-просторни помещения. Тя не потърси с почукване тайни врати или фалшиви стени — шумът можеше да събуди някого, — но от опит знаеше, че това няма да е истинско леговище, ако не е оборудвано поне със скрито подземие и няколко наблюдателници.
Общо взето беше доволна. Дърводелските инструменти и полудовършените мебели говореха за солидно, вдъхващо доверие прикритие. Леговището изглеждаше сигурно, добре обзаведено и поддържано.
Видя шестима сънени младежи с груби дрехи да излизат от отсрещното помещение. Насочиха се към работилницата.
„Чираци — помисли Вин. — Това е прикритието на Клъбс — нали е скаа занаятчия“. Повечето скаа се прехранваха като ратаи в плантациите и дори тези, които живееха в градовете, обикновено бяха принудени да вършат тежка физическа работа. Но някои от по-умелите успяваха да се захванат със занаят. Оставаха си скаа, плащаха им по-малко и винаги бяха жертва на прищевките на благородниците, но поне разполагаха с известна свобода, на която другите само можеха да завиждат.
Клъбс вероятно бе майстор дърводелец. Какво ли бе накарало такъв човек — преуспял според представите на обикновения скаа — да рискува с връзки с подземния свят?
„Той е Мъглив. Келсайър и Доксон го нарекоха Задимител“. Очевидно трябваше сама да се досети какво означава това — от опит знаеше, че хора като Келсайър ще ограничават информацията и ще й подхвърлят само малки късчета. Тъкмо с това я държеше Келсайър — от негова страна нямаше да е разумно, ако веднага й разкрие всичко.
Чуха се други стъпки. Вин продължаваше да наднича през цепката.
— Време е да се приготвяш, Вин — подхвърли Доксон, докато минаваше покрай нея. Беше с благороднически дрехи. — В стаичката в дъното са ти приготвили вана с чиста вода. Казах на Клъбс да ти намери дрехи. Носи ги на първо време, докато ти купим нещо по-подходящо. Не бързай с ваната — Кел планира среща за следобед, но няма да започнем, докато не пристигнат Бриз и Хам.
Усмихна й се, след това продължи по коридора. Вин се изчерви, че я бе хванал да наднича.
„Тези хора са наблюдателни. Не бива да го забравям“.
Щом в коридора се възцари тишина, тя се шмугна през вратата, изтича до указаната стаичка и наистина откри вана с топла вода. Намръщи се, когато подуши миризмата на благоухания. Ваната беше приготвена като за аристократка.
„Тези хора са по-издигнати от обикновените скаа“. Не знаеше как да тълкува това. Но очевидно очакваха от нея да се държи като тях, затова тя затвори вратата, дръпна резето, съблече се и влезе във ваната.
Тялото й миришеше странно.
Въпреки че уханието бе едва доловимо, Вин усещаше от време на време приятния полъх. Така миришеха аристократките, с които се разминаваше на улицата. С напредването на сутринта уханието взе да отслабва, но въпреки това я безпокоеше, защото я отличаваше от другите скаа. Ако в тази банда очакваха от нея да се къпе редовно, трябваше да ги помоли поне да не слагат във водата благоуханни масла.
Закуската бе поредната изненада. Няколко скаа жени на различна възраст шетаха из кухнята и правеха тестени рулца — завити на руло кори, напълнени с лющен ечемик и зеленчуци. Вин спря на вратата и втренчи поглед в жените. Нито една от тях не ухаеше като нея, макар че всичките бяха доста по-чисти от обикновените скаа.
Всъщност в цялата къща се поддържаше изрядна чистота. Не го беше забелязала предната нощ заради тъмнината, но подът бе старателно измит. Всички работници — жените от кухнята и чираците — бяха с умити лица и ръце. Това й се стори странно. Докато живееше с Рийн, беше свикнала ръцете й да са почернели от сажди; дори когато си миеше лицето, след това бързаше да го натърка с пепел. Чистото лице правеше твърде силно впечатление на улицата.
„Няма сажди в ъглите — мислеше тя, докато оглеждаше пода. — Стаята се мете редовно“. Никога не бе живяла на подобно място. Все едно че я бяха допуснали в дома на някой благородник.
Погледна отново жените. Носеха простички сиво-бели рокли, косите им бяха прибрани в кърпи и само отзад се спускаха дългите им плитки. Вин неволно докосна своята коса. Беше подстригана късо, като на момче — последния път за това се погрижи един от крадците в бандата. Това беше идея на Рийн — да гледат на нея като на един от бандата, а не като на момиче.