Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Той рязко отдръпна назад главата си.
— Откъде знае той това?
Уилям не хареса тона на гласа й.
— От разпуснатото ми поведение, предполагам — отговори тя.
— Какво прави с Брони?
Сваляйки едната си ръка от одеялото, тя завъртя пръст под носа му.
— Беше разтревожен, когато му казах да те съблече. Той смяташе, че не трябва да докосвам гол мъж, но аз го уверих, че намеренията ми са чисти. Сърдиш ли се за това?
— О! — Той въздъхна. Хвана пръста, който беше твърде близко до лицето му, и го сви до останалите. — Никога не мога да ти се разсърдя. — Ръката му се премести до китката, после изтегли ръката й изпод одеялото, без да обръща внимание на опита й да се освободи. — Но се радвам, че не удържа на чистите си намерения.
Тя долови как в гласа му се промъкна усмивка и това я вбеси.
— Миналата нощ аз може би се съпротивлявах на чистите си намерения. — Тя скочи, когато той я целуна по рамото. — Престани с това!
— Продължавай, карай ми се — каза той, без да спира да докосва нежната кожа на ръката й. — Аз слушам.
— Но тези намерения са ясни тази сутрин! — Тя отметна назад ръката си и одеялото се свлече, за да разкрие повече от половината от голото й тяло. — Грубиян! — изкрещя тя, когато той прегърна голия й кръст и я повали на сламеника. — Да не си мислиш, че можеш да ме обиждаш, а после — тя млъкна задъхана, а тялото му я последва — да ми се нахвърляш.
— Нахвърлям е груба дума. — Той сръчно освободи крайниците й от одеялото. — Сега ще се опитам да те убедя.
— Да направя какво? — Чертите на лицето й застинаха, тя освободи ръката си и започна да го удря по гърдите в знак на протест.
— Искам да ме целунеш.
— Да те целуна? Ти намекваш… — Тя се опита да го отблъсне, а после се намръщи. Все едно да се опитваш да преместиш канара с вейка.
— Съжалявам. — Пръстите му докоснаха гърдите й и отскочиха. — Извинявай. Аз съм един ревнив глупак.
— Ти си мъж. — Ненавистта изчезна, презрението избледня. В гласа й прозвуча доброта.
Бяха се изпарили пред Уилям, който с отвратителна веселост призна:
— Обвинението ти е справедливо. Аз съм само един мъж, а на мъжа трябва да му се разрешава да проявява магарешка упоритост — той дръзко я погали по стомаха, след което нежно стисна ухото й. — Имам отвратителни съмнения спрямо теб и онова глупаво хленчещо девойче.
Той я погъделичка по ребрата, при което тя свали ръцете си от гърдите му и сграбчи немирните му ръце, които й се изплъзнаха, разперени като криле. Тя успя да запази равновесие, когато горната половина на тялото му се опря леко върху нея.
— Контрол на мускулите — усмихна се той.
Сора щеше да остави без внимание обграждащата я мъжественост, ако не се чудеше как да освободи ръцете си, притиснати между двете тела. Изглежда, че достойнството й се изпаряваше под влиянието на Уилям.
— Онова глупаво хленчещо девойче, както ти го нарече, ти осигури храна и превърза пострадалата ти глава. Трябва да му бъдеш благодарен.
— О, аз съм му благодарен — каза той и дъхът му я погали по врата.
— Благодарен, че Брони… — Туниката му се беше набрала до тялото й. — Брони…
Езикът му нежно опипа ухото й и това поредно предизвикателство прекъсна мисълта й. Той прошепна:
— Съжалявам за моето безразсъдство. Познавам те достатъчно добре, за да те подозирам в злодеяния. Проклетото ми самочувствие е причина за тези несправедливи обвинения.
Това признание я лиши от желанието да го критикува. Движението на устните му по кожата й беше много приятно. Какво ли пък щеше да стане, ако беше въздействал върху всичките й сетива?
— Ти, долен горделив празноглавецо — промърмори тя, а той плъзна устните си надолу по бузата, изненадвайки я с една лека целувка. Тя почувства как устата му се разтегна в усмивка, която сякаш я дари със слънчева светлина.
— Най-после постигнахме съгласие.
Заразителната му усмивка се предаде и на нейната уста и тя разбра, че негодуванието й се беше стопило. Докато го целуваше нежно и пламенно, дочу как в гърдите му се надига заплаха. Устните му я увещаваха да позволи на езика му да проникне в нея. Тя свенливо отговори на страстната му целувка, като бързо го докосна със своя език. Това сякаш го възпламени, тялото му се сгорещи и той започна да свива и отпуска коляното си между краката й. Сора почувства добре неговата твърдост и това подхрани надеждата й за ново удоволствие. Неговата чудесна мъжественост я бе завела миналата нощ в приказна страна. Сега тя мечтаеше за нова разходка в света на прекрасното.
Внезапно той вдигна глава и рязко се отдръпна от нея.