Светлина в мрака

— Точно така — съгласи се Уилям, като проклинаше лошия си късмет. Той можеше да се присмива на малодушието на Артьр, на неговото невежество, но положението намирисваше на измама и смърт. Слабата, крехка жена, която Артьр оглеждаше с похотлива хищност, зависеше от него. От всички хора, участвали в отвличането му, Артър беше най-лош. Страхлив, отмъстителен, несигурен като източник на сведения поради лекомисления си характер. Придавайки безизразност на очите си, той попита: — Какво искаш?

— Защо, нищо. — Артьр се усмихна с престорено удоволствие. — Само твоите земи и богатства, и всичко останало.

Артър се усмихна на Сора, забелязвайки руменината на бузите й, яркия блясък в очите й, почервенелите от целуване устни.

Ръцете на Уилям го сърбяха от желание да го удари.

— Как? — избоботи той и Артър отново се обърна към него. — Как си представяш това?

— Всичко щяхме да приключим с малкия инцидент, но аз го предупредих, че няма да успеем. Ти си адски силен. Но тогава загуби зрението си и това направи целия план по-лесен.

— План?

— Отвличането! Той вече е получил известие. Ще бъде толкова изненадан!

— Да. Когато дойде тук, ще бъде страшно изненадан. — Уилям поглади брадата си с ръка, докато се чудеше кой беше „той“. И което беше по-важно: — Кога го очакваш?

— Скоро, надявам се. Вчера следобед получих известие по един наемен войник. Трябваха му много дни, за да дойде близко до теб, но аз веднага му изпратих известие. Не можех да чакам, докато те видя. О, Уилям, всичко това ми доставя такова удоволствие! Никога по-рано не съм участвал в заговор, и не съм очаквал да участвам.

— Негов ли е планът?

— Не. — Артър вдигна раздразнен рамене, задето бе прекъснат, нежелаещ да разисква за всемогъщия „той“. — Той иска да организира всичко. Смята, че съм глупав, но аз ще му покажа.

— Кой е той? — повтори въпроса си Уилям.

Артър махна с ръце.

— Не, няма да ти кажа. Искам да се радвам на изненадата ти, когато дойде тук. Изразът на лицето ти ще компенсира неприятностите, които си ми създавал.

— Но аз не го познавам — намеси се Сора. — Как се казва?

Уилям изруга наум, когато вниманието на Артър се насочи към нея.

— Една толкова хубава жена като теб не трябва да се тревожи за дреболии.

— За дреболия ли имаш въпроса за моя убиец? — попита тя безцеремонно.

— Той няма да те убие.

— Е, все някой ще го стори — озъби се тя. — Може би ти?

— Не. — Артър пристъпи към сламеника. — Аз съм сигурен, че с теб ще можем да направим нещо по-приятно.

— Мек като масло, когато се отнася за жени. И също толкова хлъзгав — каза Уилям презрително. — Но те предупреждавам, че твоят приятел няма да бъде доволен от отвличането на лейди Сора.

— Е, Уилям, какво можех да направя?

— Можеше да я оставиш на територията на Бърк. — Уилям видя как погледът на Артър се премести върху разрошената жена, която вече си представяше гола върху сламеника. — Или искаше да изпиташ удоволствието да изнасилиш моята жена?

Артър се засмя, опитвайки се да бъде остроумен, но гласът му прозвуча пронизително.