Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Сега той започна тържествено да ме уверява в искрената си и трайна обич, която обаче, казваше той, с нищо не накърнявала нито моята, нито неговата добродетел. Отговорих му, че съм напълно убедена в това. Той стигна дотам да твърди, че дори ако легнел гол при мене, така свято би пазил честта ми, както би я защитил, ако някой иска да ме изнасили. Казах му, че вярвам на думите му и действително му вярвах, но това не го задоволи и той ми рече, че ще чака случай да ми докаже по несъмнен начин истинността на думите си.
Доста време след това се наложи да отида до Бристол по работа. Той ми нае карета и изяви желание да ме придружи. По време на това пътуване ние се сближихме още повече. От Бристол той ме заведе в Глостър — просто на разходка, за да подишаме чист въздух. Така се случи, че в хана имаше само една свободна стая с две легла. Съдържателят, който дойде с нас да ни я покаже, ни въведе в стаята и каза:
— Сър, не е моя работа да питам дали дамата е ваша съпруга, или не, но ако не сте женени, вие можете спокойно да спите в тези две легла като в две отделни стаи.
И той дръпна една завеса, която раздели стаята от край до край.
— О, доволни сме от тази стая — каза веднага моят приятел. — Ние сме твърде близки роднини и можем да спим заедно, макар че обикновено вземаме отделни стаи.
По този начин благоприличието бе запазено. Когато стана време за спане, той излезе от стаята, докато си легна, и след това легна в другото легло и ние дълго разговаряхме.
Най-после той пак спомена, че можел да лежи гол с мене, без да накърни честта ми, и стана от леглото си.
— Сега ще ти докажа — рече той, — че мога да се държа почтено с тебе и да държа на думата си — и се приближи до леглото ми.
Аз се противих малко, но трябва да призная, че не бих упорствувала много, дори и да не ми беше дал никакви обещания. След малка борба, аз се отпуснах на леглото и го оставих да легне при мен. Той ме прегърна и така лежахме цяла нощ, без той да направи и дори без да ми предложи нещо повече; само ме целуваше, както лежахме прегърнати, и то не през цялата нощ. На сутринта, когато стана и се облече, той ме остави така невинна, както когато си легнахме.
Негово държане бе голяма изненада за мен — вероятно и за всички, които знаят как действуват природните закони, — защото моят приятел беше здрав и темпераментен мъж. Той постъпи така не защото се ръководеше от някакви религиозни принципи, а просто от обич към мен. При това твърдеше, че макар и да съм най-желаната жена на света за него, не искал да ми нанесе тази обида, защото ме обичал.
Признавам, че принципите му бяха много възвишени, но понеже никога преди не ми се бе случвало подобно нещо, аз бях съвършено смаяна. Продължихме пътуването си по същия начин и се завърнахме в Бат, където той имаше възможност да идва в моята стая и да ми дава доказателства, че може да се владее. Така аз често лежах с него и въпреки че живеехме като съпрузи, той никога не ми предложи нещо повече и много се гордееше с това. Не твърдя обаче, че това толкова ми харесваше, както той си мислеше, защото, нека си призная, аз бях много по-развратна от него.
Така живяхме близо две години, с изключение на трите пъти, когато той отиде до Лондон, където веднаж остана четири месеца; но за да бъда справедлива, трябва да добавя, че той винаги ми оставяше достатъчно пари, за да мога да живея доста нашироко.
Признавам, че ако бяхме продължили да живеем по този начин, щяхме да имаме с какво да се гордеем; но както казват мъдреците, опасно е да стоиш на ръба на пропастта. И ние видяхме, че те са били прави. Но пак трябва да изтъкна, че първото нарушение не бе извършено от него. Една нощ, когато бяхме заедно в леглото и ни беше топло и весело — мисля, че бяхме пийнали малко повече от обикновено, макар че съвсем не бяхме пияни, — ние си позволихме някои волности, които не мога да спомена. Тогава, както лежах в прегръдките му, аз му казах (припомням си го със срам и отвращение), че го желая и го освобождавам от задължението му само за тази нощ.
Той веднага се възползува от думите ми и след това вече не можех да се противя; впрочем нямах и намерение. Това беше краят на нашите невинни отношения. Аз престанах да бъда негова приятелка и трябваше да призная пред себе си, че заслужавам да бъда наричана с неблагозвучната и груба дума к… На сутринта и двамата се разкайвахме. Аз горко плачех, а той казваше, че много съжалява за станалото; но това бе всичко, което можехме да направим. Пътят беше открит пред нас — щом веднаж гласът на добродетелта и съвестта беше заглушен, вече нямаше какво да ни спира. До края на седмицата ние се чувствувахме потиснати и разговорите ни бяха тъжни. Аз се изчервявах, когато го погледнех, и от време на време жално изхоквах: