Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
В джоба на якето ми са се притаили две шоколадчета. Реших да изям едното, а второто да го оставя за после или също да го изям.
3 декември, неделя
Сутринта посрещнахме леля Вера. Когато ни идва на гости от своя малък уралски град, мама се връща в детството, защото леля Вера е по-голяма от нея с десет години и нарича мама „малката ми сестричка“. Леля Вера е герой. През войната те двете с четиригодишната ми майка останали сами и леля Вера заменила майката на мама, макар че и самата тя, четиринайсетгодишната леля Вера, имала нужда от майка. Аз например съм вече на трийсет и шест, а без мама съм за никъде.
Закарахме леля Вера у дома да си почине, а аз след доста пазарене успях да накарам Мурка да отидем в Руския музей (Мура ще ми даде един час в Руския музей, а аз на нея също нещо приятно, например двойна пица в някоя пицария).
Едва влязла във фоайето на музея, Мура крайно недоброжелателно се огледа на всички страни и каза:
— Ето ти на — смяташ се за културна жена, а детето ти нито веднъж не е ходило в Руския музей!
Това е страшно несправедливо от нейна страна — докато беше дете, сме прекарали само пред „Последния ден на Помпей“ общо два дни, а може и повече.
— Ами магаренцето, Мура, магаренцето от картината на Поленов, което непрекъснато те следи с поглед? Забравила ли си?
Както обикновено, останахме пред магаренцето много време. Следи ни, където и да застанем, ни следи!!!
Мура ме пришпорваше из залите, като че ли двете сме полудели зайци, подгонени от лисица, и след 40 минути бяхме напълно свободни от изкуството. За задоволително поведение в музея заведох Мура в една пицария.
После взехме мама и леля Вера и заминахме за Павловск. Златната есен, листата и др. бяха отлетели, но кафето в Павловския дворец е прекрасно през всички сезони.
— За първи път в живота си съм като бял човек: и се разходих, и поседнах в кафене — каза леля Вера.
По дяволите! Страшно ми е жал за леля Вера! Сигурна съм, че Бог няма време да се занимава с разни дреболии, но все пак трябва да е някакъв Мениджър по персонала, Небесен диспечер или още някакъв, за да бъде всичко в живота ни справедливо.
Леля Вера е лекар, акушер-гинеколог, не, не е лекар тя е ДОКТОР. В своето градче е изродила три поколения уралски деца. За едно поколение се смятат десет години, а тя цели трийсет години е помагала на родилките… Сега е пенсионерка, а една от дъщерите й, Жана, директор на училище, е председател на тяхната местна Градска дума, направо казано, депутат от Балтика. Със своята заплата депутатът от Балтика би хранил семейството си само с макарони, а пенсията на леля Вера им позволява да наръсят макароните с кашкавал.
Всички до един помнят леля Вера като най-добрия, най-човечния доктор. Затова питам — КЪДЕ Е СПРАВЕДЛИВОСТТА? КОЙ, АКО НЕ ТЯ, ДА ХОДИ НА КАФЕ?! НА 70 ГОДИНИ!!
Вечерта изложих по телефона съображенията си за социалната справедливост пред Роман, а той заядливо попита:
— Ти да не смяташ, че всекиму е отредено според заслугите?
Не смятах да водя теологически диспут с него и да обсъждам КАК ТОЧНО Бог може да се досети, че е пропуснал нещо при леля Вера, а просто исках да й посъчувствам и да се оплача, че животът ни като цяло е неправилен, но какво ли разбират мъжете?…
Роман посочи още един пример за страхотно недоглеждане по отношение на справедливостта: един от хората, в чиято компания се измъчвах на масата в клуба „Тадж-Махал“, откраднал неговата идея за програмата. Току-що се появило подобно предаване… Роман казва, че това е краят, темата вече е закопана…
Горкият Роман е абсолютно смазан, но, общо взето, се държи много мъжествено. Разбирам го, и мен току-що ме сполетя същият удар — бях си харесала палто в един магазин на булевард „Суворовски“, и ето на, докато се чудех и ходех на гости на палтото, го купили, и сега край — то ме напусна завинаги.
Докато говорех с Роман, мама и леля Вера направиха пълна ревизия на нашето домакинство с Мура, при това много пристрастно. Стана голям скандал и ме нарекоха с разни неприятни думи: немарлива, лош пример за Мура… не искам да продължавам.
Смятам, че са несправедливи, защото съм заета от сутрин до вечер. Сутринта имам лекции, през деня и вечерта консултации, а имам и друг професионален и личен живот (научен — каня се да пиша статия на много интересна тема, имам някои идеи. Литературен — кой пише книга и вече почти е съчинил сюжета? А?).
…Обидно ми е, много ми е обидно, когато ми се карат за нищо.
4 декември, понеделник