Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » По границите на Далечния запад
По границите на Далечния запад - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

По границите на Далечния запад

Электронная книга - «По границите на Далечния запад». Краткое содержание книги:

За ония, които са повярвали на историите на Салгари, той несъмнено е бил човек на приключението, прекосил морета, убивал тигри в Индия, претърпял корабокрушение в Малая. Всъщност животът на Емилио Салгари преминал изцяло около едно писалище. Още докато бил жив — разказва биографът му Роберто Антонето — се появили стотина мними Салгариевци, които пишели истории в негов стил и ги издавали под свое име. Имало и заемки, които само леко променяли имената на героите и местата, описани от Салгари. Двама от тях заслужават да бъдат споменати: племенникът на Колоди, авторът на Пинокио, и внукът на Гарибалди. За много от тези случаи говорят безкрайните процеси, които истинският Салгари водил с издателитеизмамници.
Но що за личност бил този „писарушка“ Салгари? Защо подписвал писмата си до своята годеница „Твоят див малаец“? Защо пред домашния си лекар, който го лекувал от малария, се кълнял, че прихванал болестта в Индия? Каква нужда е изпитвал да се показва на балкона, преоблечен като пират, когато минавали ученички край дома му на „Корсо Казале“ в Торино, или да се дуелира със синовете си на двора, както твърдели съседите? Това дало повод на един виден психиатър. като се посъветвал с биографа на Салгари, да определи „казуса Салгари“ като характерен случай на митомания.
Още от младини Салгари страдал от болезнена амбиция, но света му се изплъзнал, всичко му убегнало. Опитал се да стане боксьор, колоездач, фехтовач, ала без успех. Скъсали го и на изпитите в морското училище в Триест. Затова героят, какъвто той не е могъл да стане, става действуващо лице в романите му. Така се родили Черният Корсар, Сандокан, Янец, ТремалНаик. Мариана. Йоланта и други. Героите на Салгари са красиви и снажни (а самият той бил висок метър и шестдесет), обладаващи необикновена сила (в противовес на заключението „слаботелесен“ на комисията на морското училище). Не му оставало друго освен да си измисли свой свят, да се превъплъти в своите герои. Романистите на английската и френската приключенска литература били до един пътешественици, обиколили по няколко пъти света. Бедният Салгари трябвало сам да придобие своя опит на пътешественик, тъй като никога не му се удало да напусне Торино. От градската библиотека, където отивал всяка сутрин, мъкнел в къщи десетки ситно изписани листове с имена на екзотични растения и животни, на географски описания и исторически справки. „Пътешественикът с бомбе“ можел да се придвижва в коя да е част на света, вещо и убедително да разказва както за морето и пиратските кораби, така и за джунглата, прерията или Северния полюс. Бил също така винаги готов да откликва с нов роман на всяко по-голямо политическо събитие: още незавършила испано-американската война за Куба, излязъл романа му „Капитанката на Юкатан“, тунизийското въстание било последвано от „Разбойниците от Риф“. Понякога фантазията му направо изпреварвала събитията, какъвто бил случаят с книгата му „Сред ледовете“, конфискувана от властите, понеже описвала досущ правителствения проект за полярна експедиция.
Наречен „италианският Жул Верн“, Салгари (1863–1911) оставил богато литературно наследство: осемдесет романа и сто й тридесет разказа. Плодовете на невероятната си фантазия изливал в своите съчинения, които били развлекателно и познавателно четиво за четири поколения. Огромното му творчество се разделя на четири поредици: Малайските пирати, Корсарите, Далечният Запад, Африкански и източни приключения.
В миналото Салгари е издаван у нас в подборен превод и на брошури, които далеч не са могли да го представят в истинския му ръст на голям приключенски автор.
След успеха на „Черният корсар“, който излезе през 1981 г. през тази година издателство „Отечество“ ще предложи на своите млади читатели освен настоящата книга, още „Тайните на черната джунгла“ и „Последната битка на Сандокан“, всяка една от които най-ярко представя отделните поредици на Салгари. Така едно голямо и забравено творчество през последните четиридесет години у нас ще намери отново мястото си сред другите творби за приключения и пътешествия.
Божан Христов
1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 84
Перейти на страницу:

— Отново ли ще ни нападне, Джон?

— Струва ми се, че няма да излезе най-глупавата мечка — отвърна съветникът, който не изглеждаше в добро настроение. — Ще ни чака отвън, за да ни нападне с неудържима ярост и ни прекатури в пропастта. А този каньон много ме безпокои, защото се страхувам, че някой от нас ще полети в пропастта.

— Дано е тази малка индианка, от която имахме повече неприятности, отколкото полза.

Глухият брътвеж на Червен Облак го предупреди, че момичето вече има свой верен закрилник.

— Виждаш ли я, Джон?

— Не.

— Да е побегнала?

— Напротив, чака ни, готова за борба.

— А ние да останем тук и да чакаме благоволението й, така ли? Стомахът ми е празен като просяшка торба и ме присвива от глад.

— Моят не по-малко от твоя — отвърна съветникът с обичайния си спокоен тон. — Засега знаеш ли какво трябва да направиш? Стегни колана на панталоните си и нека стомахът ти се бунтува колкото си ще.

— И все пак с удоволствие бих опитал един бут от това животно! Дори казват, че бутовете на „стария Ефрем“ са по-вкусни от тия на черните мечки, затова пък — имай това предвид за в бъдеще — по-трудно се набавят. Искаш ли да опиташ? Като истински приятел, обаче, не бих ти дал този съвет.

— Искаш да заключиш, че сме обсадени?

— Може да се каже — отвърна Джон.

— Значи след като бяхме обсадени в мината…

— Следва нова обсада.

— Но която не ще бъде толкова опасна, защото имаме нашите карабини и куршумите ни не отиват на халост.

— Ще видим.

— Съмняваш ли се?

— Чуваш ли как реве? Спряла се е на няколко крачки от нас и можеш да бъдеш сигурен, че няма да ни напусне, преди да остави в ръцете ни своите бутове или не ни одере живи с огромните нокти, тъй като засега челюстите й не могат да действуват както преди.

— Плашиш ли ни, Джон?

— Ни най-малко.

— Чакай да проверя. Добър стрелец съм и ако мога да й пръсна черепа…

— Дано — отвърна съветникът, стана и му отстъпи мястото си.

Хари, който беше сигурен в мерника си не по-малко от Джон, запълзя към изхода на нишата и дръзна да покаже главата си, но не видя страшното животно, защото след получената рана то бе побързало да се оттегли зад друг зъбер на каньона и чакаше момента да направи нападателите си на парчета.

— Старият Ефрем ближе раните си извън обстрела на нашите карабини. Изглежда е в много лошо настроение, защото го чувам да пуфти като парен котел.

— Безспорно, не е доволен — отговори съветникът.

— А ние да чакаме оздравяването му на празен стомах ли?

— Доста ще продължи — каза Джордж. — Дали този звяр не изчаква настъпването на нощта, за да ни изненада заспали? Не бих издържал други дванадесет часа без да сложа нещо в стомаха си.

— Искате ли да направим опит? — попита по едно време Джон, който от известно време се бе загледал в изхода на нишата.

— Какъв? — попитаха тримата мъже.

— Да излезем насреща му. Четирима сме и ми се струва, че обсадата би могла да се проточи, а вече доста време загубихме.

— Ако искаш, ние сме готови — отвърна Хари.

— И вие ли, златотърсачо? — попита Джон.

— Аз също имам карабина и съм отличен стрелец — отвърна Червен Облак.

— Да вървим, приятели.

Показа се навън и преди да се спусне по елшата се ослуша. Гризли не изглеждаше да е далеч, защото ръмженето й достигаше ясно до ушите на съветника. Макар и тежко ранена, мечката съзнаваше, че притежава още достатъчно сила, за да подхване борба с противниците си и само ги чакаше да се покажат.

— Не вдигайте шум и внимавайте някой да не падне — каза Джон, обръшайки се към другарите си. — Ако при първия залп не я повалим, отново се скрийте тук.

— Готови ли сте?

— Дори нетърпеливи да видим отново косматия приятел — отвърна Хари от името на всички.

Великанът се вкопчи в клоните на дивите лешници и се плъзна до корниза. Един след друг, другарите му бързо го последваха, като насочиха бързо карабините си.

Мечката усети веднага близостта на неприятелите си, защото нададе нов, глух рев.

— Готови! Идва — рече Джон.

Върху скалата се появи огромна сянка, а след това и самата мечка, изправена на задните си крака, от което изглеждаше един път и половина по-висока. Звярът губеше обилно кръв от счупената челюст и дългата козина на гърдите му беше окървавена.

Четиримата мъже, макар решени да отстоят на страшния щурм на тази маса, която сигурно тежеше половин тон, за миг се поколебаха и за малко да обърнат гръб и да побегнат. Страхът да бъдат настигнати и повалени вкупом в дъното на каньона — нещо съвсем лесно за животно с такава огромна сила, ги накара да приемат битката.

1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)