Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » По границите на Далечния запад
По границите на Далечния запад - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

По границите на Далечния запад

Электронная книга - «По границите на Далечния запад». Краткое содержание книги:

За ония, които са повярвали на историите на Салгари, той несъмнено е бил човек на приключението, прекосил морета, убивал тигри в Индия, претърпял корабокрушение в Малая. Всъщност животът на Емилио Салгари преминал изцяло около едно писалище. Още докато бил жив — разказва биографът му Роберто Антонето — се появили стотина мними Салгариевци, които пишели истории в негов стил и ги издавали под свое име. Имало и заемки, които само леко променяли имената на героите и местата, описани от Салгари. Двама от тях заслужават да бъдат споменати: племенникът на Колоди, авторът на Пинокио, и внукът на Гарибалди. За много от тези случаи говорят безкрайните процеси, които истинският Салгари водил с издателитеизмамници.
Но що за личност бил този „писарушка“ Салгари? Защо подписвал писмата си до своята годеница „Твоят див малаец“? Защо пред домашния си лекар, който го лекувал от малария, се кълнял, че прихванал болестта в Индия? Каква нужда е изпитвал да се показва на балкона, преоблечен като пират, когато минавали ученички край дома му на „Корсо Казале“ в Торино, или да се дуелира със синовете си на двора, както твърдели съседите? Това дало повод на един виден психиатър. като се посъветвал с биографа на Салгари, да определи „казуса Салгари“ като характерен случай на митомания.
Още от младини Салгари страдал от болезнена амбиция, но света му се изплъзнал, всичко му убегнало. Опитал се да стане боксьор, колоездач, фехтовач, ала без успех. Скъсали го и на изпитите в морското училище в Триест. Затова героят, какъвто той не е могъл да стане, става действуващо лице в романите му. Така се родили Черният Корсар, Сандокан, Янец, ТремалНаик. Мариана. Йоланта и други. Героите на Салгари са красиви и снажни (а самият той бил висок метър и шестдесет), обладаващи необикновена сила (в противовес на заключението „слаботелесен“ на комисията на морското училище). Не му оставало друго освен да си измисли свой свят, да се превъплъти в своите герои. Романистите на английската и френската приключенска литература били до един пътешественици, обиколили по няколко пъти света. Бедният Салгари трябвало сам да придобие своя опит на пътешественик, тъй като никога не му се удало да напусне Торино. От градската библиотека, където отивал всяка сутрин, мъкнел в къщи десетки ситно изписани листове с имена на екзотични растения и животни, на географски описания и исторически справки. „Пътешественикът с бомбе“ можел да се придвижва в коя да е част на света, вещо и убедително да разказва както за морето и пиратските кораби, така и за джунглата, прерията или Северния полюс. Бил също така винаги готов да откликва с нов роман на всяко по-голямо политическо събитие: още незавършила испано-американската война за Куба, излязъл романа му „Капитанката на Юкатан“, тунизийското въстание било последвано от „Разбойниците от Риф“. Понякога фантазията му направо изпреварвала събитията, какъвто бил случаят с книгата му „Сред ледовете“, конфискувана от властите, понеже описвала досущ правителствения проект за полярна експедиция.
Наречен „италианският Жул Верн“, Салгари (1863–1911) оставил богато литературно наследство: осемдесет романа и сто й тридесет разказа. Плодовете на невероятната си фантазия изливал в своите съчинения, които били развлекателно и познавателно четиво за четири поколения. Огромното му творчество се разделя на четири поредици: Малайските пирати, Корсарите, Далечният Запад, Африкански и източни приключения.
В миналото Салгари е издаван у нас в подборен превод и на брошури, които далеч не са могли да го представят в истинския му ръст на голям приключенски автор.
След успеха на „Черният корсар“, който излезе през 1981 г. през тази година издателство „Отечество“ ще предложи на своите млади читатели освен настоящата книга, още „Тайните на черната джунгла“ и „Последната битка на Сандокан“, всяка една от които най-ярко представя отделните поредици на Салгари. Така едно голямо и забравено творчество през последните четиридесет години у нас ще намери отново мястото си сред другите творби за приключения и пътешествия.
Божан Христов
1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 84
Перейти на страницу:

— Спасени сме!

Миг по-късно светлината на лампата отново се появи на стотина метра от скалата.

— Отишли ли са си? — викна Хари.

— Да, приятели, няма ги вече.

— Проходи ли цялата галерия?

— До ръба на пропастта.

— Залязло ли е слънцето?

— Дори ми се струва, че изгрява. Спуснете се във водата и издърпайте ласото, което по-късно може да ни бъде по-скъпо от пушките.

Червен Облак постави отново Минехаха на раменете си, взе сака и оръжието си и пръв се спусна, помагайки си с въжето, следван от двамата трапери. Водени от светлината на лампата, която приличаше на малък фар в бурната нощ, те не закъсняха да достигнат до толкова желания проход, който трябваше да ги отведе до мечтаната прерия.

— Всички ли сте? — попита съветникът.

— Не липсва никой — отвърна Джордж, който пристигна последен, защото трябваше да изтегли ласото.

— Знайте, не твърдя дали по пътя ни по-нататък няма да срещнем някое влечуго, така че бъдете нащрек. Не видях нищо, но все пак не съм сигурен.

— Съгласен съм да се бия с всички гърмящи змии на Далечния Запад, но да не се връщам повече в мината — каза Хари. — До гуша ми дойде от твоето Мъртво море!

— Тогава оставете настрана пушките и извадете ножовете си. Те са по-удобни за бой гърди в гърди. — Напред, приятели, да идем да видим как изгрява слънцето.

Лампата почна да мъждука — знак, че олиото е на привършване. Затова четиримата мъже и Минехаха от страх да не останат на тъмно и да настъпят някоя змия без да я видят, забързаха през прохода, който макар и достатъчно широк, се издигаше стръмен, а на места по стените му стърчеха големи издатини.

Ускорявайки крачка, съветникът поглеждаше в пукнатините, които бяха набраздили прохода във всички посоки, все от страх да не му изпречи някоя гърмяща змия, а той знаеше, че нападението на тези влечуги е светкавично, което ги прави два пъти по опасни. След десетина минути, когато вече лампата едва мъждукаше, бегълците се намериха неочаквано на открито.

— Спрете! — викна веднага Джон. — Пред нас е бездна.

Още не беше се зазорило, но по небето почваха да пълзят първите отблясъци на изгрева, които позволяваха да бъдат различени все още тъмните профили на Сиера Ескалада.

— Хей, Джон, къде се намираме? — попита Хари, който не смееше да направи нито крачка повече.

— На нещо като корниз, който продължава от дясната ни страна и ще ни позволи да стигнем до планината, издигаща се над мината.

— Значи няма да стане нужда да се трепем по дъното на пропастта?

— Не, макар пътя, който трябва да следваме, да не е най-удобния и най-сигурния.

— А змиите, къде ли са се скрили, Джон? — попита Джордж.

— Тъкмо тях търсех — отвърна съветникът. — Аха… хитреците! Дошли са от пропастта и сега се спускат по стената по един малък каньон. Погледнете, приятели! Ако ни бяха нападнали, тежко ни…

Двамата трапери и Червен облак се надвесиха над пропастта, която изглежда беше много дълбока и прекосена от буен поток, ако се съдеше от шума на вода, който достигаше до тях, и макар неясно, те можаха да забележат истинска колона от кротали, които се спускаха по скалистия каньон.

— Стотици са! — възкликна Хари с жест на уплаха. — Ако бяха нахлули в мината или по бреговете на Мъртво море? Тръпки ми минават дори по костите, само като си помисля.

— Джон, да се облечем набързо и да се махаме.

— Няма да спрат да се изтеглят, докато не стигнат до леговищата си — отговори съветникът.

— Вярвам ти, но предпочитам да съм час по-скоро далеч от тук. Ах, къде са конете ни! Мислиш ли, че индианците са успели да ги хванат?

— Ще разберем това, когато минем от другата страна на мината. Тъй като ураганът долетя веднага след спускането ни в мината, може да са се отървали от ласата на ония негодници.

— Къде ли са побегнали? Ето какво ми се иска да знам.

— Хайде, облечете се и да продължим по издатината, която обикаля над пропастта, по протежение на няколко мили. Предупреждавам ви, че който страда от световъртеж, може да се върне в мината.

— За нищо на света — протестираха Джордж и Хари.

Червен Облак отвърна с едно от обичайните си повдигания на раменете.

Почистиха колкото можаха прахта от въглища, полепнала по телата им и засъхнала бързо от хапливия вятър, който духаше от г високите върхове на планината, и облякоха още мокрите си дрехи.

Тяхна първа грижа бе да сменят патроните на карабините си, тъй като всеки миг можеха да се озоват пред някое опасно животно, особено едрият дивеч, който обичаше пустите места, защитени от каньони.

Слънцето се показваше сред двата най-високи върха на Сиера Ескалада, когато четиримата бегълци и малката индианка поеха на път, жадуващи да стигнат до прерията и подтикнати от смътната надежда да видят конете си, галопиращи все още на свобода.

1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)