Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Защо пък да не го докосна? — запита се тя. — Нали двамата сме женени! Съпрузите се отегчават от съпруги, които лежат като цепеници в кревата и чакат специални покани и увещания.
Маги се извъртя и докосна рамото на Кристофър. Той подскочи, сякаш пръстите й го опариха.
— Кристофър?
— Лека нощ, Маги.
Напрегнатият му глас я обезпокои.
— Зле ли ти е?
— Добре съм. Лека нощ.
Той произнесе думите с категоричност, от която сърцето й се вледени. Явно Кристофър беше отегчен от нея още след първата брачна нощ.
— Лека нощ — каза тя нежно.
След малко той проговори отново:
— След няколко дни заминаваме за едно ранчо на север.
— Защо?
— Защото има много неща, които трябва да науча за управлението на едно ранчо й за скотовъдството. Там има млада жена, която ще се зарадва много на твоята компания. Ти също ще можеш да научиш някои неща от нея.
Маги искаше да научи нещо ято беше как да вдъхне живот на парчето лед в леглото до себе си. Ако наистина възнамеряваше да събуди чувствата на Кристофър Талбът, това беше идеалната възможност.
Осма глава
Ранчото Рокинг Ар се бе разпростряло в широка, обрасла с храсти долина на разстояние един ден езда на север от Санта Фе. Разгъната едноетажна къща от дърво приютяваше семейство Слейтър — Дерек, Джени и трите им деца, които посрещнаха Кристофър и Маги, подредени като аптекарски шишета пред широката покрита тераса.
Най-малкото момиченце, Марта, беше на три години. Когато я представиха, тя подаде едната си ръчичка — другата беше пъхната в устата й — и се разсмя от акцента на Кристофър. Ред Рой беше на седем. Лактите му бяха изподрани, по лицето му имаше лунички, а гъстите рижави коси направо закриваха очите му. Той също се разсмя, когато Кристофър го поздрави.
— Ти говориш смешно — каза момченцето с детска откровеност.
— Рой! — смъмри го майката.
— Говоря така, защото идвам от чужда страна — обясни му Кристофър.
— О! — Рой не изглеждаше твърде убеден. — Добре тогава.
Четиринадесетгодишният Бък беше почти метър и осемдесет висок. Той обясни със сериозен вид, че името му всъщност е Корнелиус.
След като децата се справиха с представянето, майката ги отпрати да вършат задълженията си, като им напомни да внимават да не се случи нещо с малката Марта.
— Какви прекрасни деца имате! — възкликна Маги, изпълнена с копнеж.
— Те са нашата гордост и нашата радост — каза. Джени я хвана Маги за ръка, сякаш виждаше своя отдавнашна приятелка. — Чудесно е, че дойдохте при нас! На мен рядко ми се удава възможност да ходя на гости у други жени! Понякога тук направо се чудим дали останалият свят все още съществува.
Маги веднага се привърза към тази жена. Тя беше висока и много слаба. Имаше червени коси като на Рой и множество лунички. Всички те разцъфнаха при широката усмивка, с която тя поздрави гостите.
— Много мило от ваша страна, че ни позволявате да ви се натрапим по този начин, госпожо Слейтър — каза Кристофър.
Лъскавите маниери и акцентът на Кристофър предизвикаха още по-широка усмивка върху лицето на Джени.
— Аз съм Джени — поясни тя. — Всички ми казват Джени. Всъщност това е най-респектиращото име, с което се обръщат към мен.
Единствено Маги долови удивлението на Кристофър. Той и Питър й бяха повтаряли до безкрай, че според етикецията никой не бива да бъде наричан на първо име, освен ако не става въпрос за близки приятелства и роднинство. А ето че Джени Слейтър, от която Кристофър съветваше Маги да се поучи, се държеше с тях приятелски и непресторено като кученце, което си търси белята. Маги на мига хареса Джени Слейтър, но тази дама едва ли можеше да я научи на нещата, които съпругът й имаше предвид.
Ако Кристофър беше разочарован от спартанския вид на домакинството на Слейтър, то той изобщо не се издаде. Дървената къща беше просторна и чиста. В нея имаше едно общо помещение, спални, „стая за гости“ на първия етаж и таван, който служеше за спалня на децата. Повечето мебели бяха изработени саморъчно от бор, дъб и кожа. Единственият белег за изисканост беше пианото, което Джени бе донесла от къщата на своята баба в Сейнт Луиз.
Джени им показа с гордост кухнята. Над горящата с дърва печка висеше красив комплект от бакърени тенджери, поръчка по каталог от „Сиърс енд Роубък“, а на откритите лавици бяха подредени обичайните железни скари за печене на месо и тенджери на крачета с дълги дръжки. В средата на стаята имаше голяма, блестяща от чистота борова маса с неподвижни пейки.