Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Той се изсмя:
— Пет, аз никога не стрелям, ако противникът може да отговори на огъня.
— И си толкова възпитан, винаги отваряш вратата за дамата.
Усмивката му помръкна:
— Понякога ме прихващат такива желания. Но не са неустоими.
— Жалко. Много добре се справяш с лудостта си.
Очите му проблеснаха. Той се върна на мястото си и седна.
Петра се наруга на ум. Да го дразни така, беше все едно да скочи от самолета.
А може би точно дръзкото й поведение го караше да я цени?
„Глупачка — каза си. — Никога няма да можеш да разбереш това момче. Не си достатъчно луда. Не се опитвай да гадаеш защо прави каквото и да било или какви са чувствата му към нещо или някого. Наблюдавай го, за да вникнеш в мисленето му, как най-често реагира, за да можеш един ден да го победиш. Но изобщо не се опитвай да го разбереш. Дори себе си не можеш да разбереш, как би могла да проумееш поведението на човек с толкова изкривено мислене?“
Не кацнаха в Кабул, а в Ташкент, презаредиха, прелетяха над Хималаите и се приземиха в Делхи.
Значи я беше излъгал за целта на пътуването им. Не й вярваше, но докато се сдържаше да я убие, тя можеше да преживее това малко недоверие.
Среща с мъртвец
До: Carlotta.agape@vatican.org/orders/sisters/ind
От: Locke.erasmus@polnet.gov
Тема: Отговор за мъртвия ви приятел
Ако знаете кой съм и имате връзка с определено лице, за което официално се твърди, че е мъртво, моля предайте му, че направих всичко възможно, за да оправдая очакванията му. Убеден съм, че е възможно да си сътрудничим и в бъдеще, но без посредници. Ако нямате представа за какво говоря, моля уведомете ме, за да проведа нови проучвания.
Когато Бийн се прибра, сестра Карлота приготвяше багажа.
— Местим ли се?
Бяха се разбрали, че ще се местят, щом единият от тях реши, без да се налага да се аргументира. Само така можеха да се съобразяват с всички предчувствия, че някой е на път да ги открие. Не искаха в последните си мигове да провеждат разговори от рода: „Знаех си, че трябва да се махнем оттук преди три дни!“ „Защо не каза тогава?“ „Защото имах причина.“
— До полета остават два часа — обяви тя.
— Чакай малко. Когато ти решиш, че трябва да се махаме, аз определям къде ще отидем.
Така се бяха споразумели, за да бъдат местенията им случайни.
Тя му подаде разпечатка от електронно писмо. Беше от Лок.
— Грийнсбъро, Северна Каролина, САЩ — обяви Карлота.
— Може би не съм разбрал правилно, но не виждам покана да му гостуваме.
— Не иска посредници. Не сме сигурни, че никой не следи електронната му кореспонденция.
Бийн взе клечка кибрит и изгори листа над умивалника. След това отми пепелта.
— Ами Петра?
— Все още няма вести. Девет от джийша на Ендър са освободени. Руснаците твърдят, че просто още не са открили мястото, където е затворена Петра.
— Глупости.
— Знам, но какво можем да направим, когато крият истината? Боя се, че е мъртва, Бийн. Това е най-логичната причина да ни държат в неведение.
Бийн го знаеше, но не искаше да повярва.
— Не познаваш Петра.
— Ти не познаваш руснаците — контрира веднага Карлота.
— Повечето обикновени жители на една страна са почтени хора.
— Ахил винаги накланя везните на противоположната страна.
Бийн кимна:
— Логично е да си права. Но имам предчувствие, че пак ще я видим.
— Ако не те познавах толкова добре, щях да разтълкувам изказването ти като вяра във възкресението.
Бийн вдигна куфара си.
— Аз ли съм пораснал, или той се е смалил?
— Куфарът си е все същият.
— Мисля, че раста.
— Разбира се, че растеш. Я си виж панталоните.
— Все още са на краката ми.
— По-точно виж си глезените.
— Аха.
Глезените му се показваха повече, отколкото когато за пръв път обу панталоните.
Бийн не беше виждал как някое дете израства, но се безпокоеше, защото в Араракуара бе пораснал с пет сантиметра. Ако навлизаше в пубертета, трябваше ли да очаква и други промени?
— Ще ти купим нови дрехи в Грийнсбъро — обеща сестра Карлота.
Грийнсбъро.
— Родното място на Ендър.
— Бил е там само веднъж. Семейството му се е преместило, след като е отишъл във Военното училище.
— Е, да, израснал е в големия град. Като мен.
Сестра Карлота се изсмя дрезгаво:
— Изобщо не е бил като теб.
— Защото не се е налагало да се бие с други деца, за да не умре от глад, затова ли?
— Бил е достатъчно задоволен. При все това уби човек.
— Май никога няма да го преживееш.
— Когато Ахил беше в ръцете ти, ти не го уби, нали?
На Бийн не му харесваше да ги сравняват така. Не и в ущърб на Ендър.