Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
И като обгърна цялата компания с благосклонна усмивка, той напусна стаята.
— Колко е очарователен! — въздъхна госпожица Пийви. — Не намирате ли, господин Бакстър?
Отговорът приседна в гърлото на Незаменимия.
— О, да, много — каза той без видим възторг.
— И каква душа! Направо грее върху това великолепно чело.
— Челото му не е лошо — рече лейди Констанс, — но лично аз бих предпочела да носи малко по-дълга коса. Така няма вид на поет.
Фреди уплашено глътна пълна уста бъркани яйца и пренеприятно се задави.
— Поет си е и още как — рече припряно.
— Виж какво, Фреди — сряза го раздразнено лейди Констанс, — едва ли сме опрели до теб за подобна преценка.
— Не, не, в никакъв случай. Просто нали разбираш, въпреки косата и тъй нататък.
— Да ви кажа, вчера си позволих да го заговоря за това — рече госпожица Пийви — и той сподели, че нищо чудно скоро да тръгне с още по-къса прическа.
— Фреди! — изкрещя лейди Констанс. — Какви ги вършиш?
Кафяво езерце чай се простираше върху покривката непосредствено пред Достопочтения Фреди. Подобно на Незаменимия Бакстър преди няколко минути, бурният прилив на чувства го бе накарал да капичне чашата си.
2
Процедурата по съзерцаването на лобелиите на Негова светлост втръсна на Смит още в ранните си фази, та когато Фреди го откри, той седеше върху каменния парапет на терасата и пушеше съзерцателна цигара.
— А, другарю Трипуд — рече Смит, — добре дошли в замъка Бландингс! Ако не се лъжа, искате да поговорите с мен.
Достопочтеният Фреди се озърна като гърмян заек, след което също се настани върху парапета.
— Такова — започна той, — не е добре, дето приказвате такива работи.
— Какви например, другарю Трипуд?
— Дето сте ги наговорили на онази Пийви.
— Припомням си, че вчера следобед проведох приятна беседа с госпожица Пийви — отвърна Смит, — но нямам спомен да съм казал нещо, от което свежите страни на девическата скромност да припламнат в ален свян. Кои поточно мои слова срещат вашето порицание?
— Ами какво значи, че в скоро време сте очаквали да тръгнете с още по-къса прическа? Ако ще разправяте такива неща наляво и надясно, то тогава направо да свиваме знамената и да зарежем целия проклет план.
Смит кимна сериозно.
— Вашият благороден жар, другарю Трипуд, не е без основание. Явно съм недооценил ситуацията. Ако имам някакъв грях — което далеч не съм склонен да призная, — той е може би в незрялото желание да поизпързалям тази прелюбопитна дама. И по-силен мъж би устоял доста трудно на подобна съблазън. Все пак, след като вече ми направихте забележка, това не ще се повтори. За в бъдеще ще обуздавам духовитостта си. Прочее, горе главата, другарю Трипуд, и нека видим онази ваша ведра усмивка, за която чувам такива възхитителни отзиви.
Апелът не успя да разведри угнетения дух на Фреди. Той плясна мрачно с длан по една муха, кацнала на свъсеното му чело.
— Вече се стряскам и от сянката си — оплака се той.
— Прекършете у себе си тази мекушава плахост — настоя Смит. — Доколкото виждам, засега всичко върви по вода.
— Не съм толкова сигурен. Струва ми се, че оня досадник Бакстър подозира нещо.
— И какво мислите, че подозира?
— Че сте дошли да ловите риба в мътна вода.
Смит потръпна.
— Ще ви бъда безкрайно задължен, другарю Трипуд, ако се въздържате от употребата на този израз. Той събужда у мен стари, но крайно болезнени спомени. Нека обаче навлезем по-навътре в проблема, тъй като думите ви ме интригуват и озадачават. Откъде-накъде смятате, че добрият стар Бакстър, една от най-очарователните личности, които съм срещал, ще ме подозира?
— Видях как ви гледа.
— Разбирам за какво говорите, но то съвсем не ме тревожи. Доколкото можах да се убедя за краткия си престой тук, той гледа всеки и всичко по абсолютно същия начин. Още снощи по време на вечерята го забелязах да се звери кръвнишки на една от най-невинните и незлобливи чинии супа, сварявани някога под слънцето. А после се зае да я нагъва без задръжки, при това с видима наслада. Тъй че най-вероятно се заблуждавате за неговия мотив да ме изпива с поглед. Допускам, че се дължи на най-обикновена възхита.
— Във всеки случай на мен не ми харесва.
— На мен също от естетическа гледна точка. Но ние сме длъжни да понасяме мъжествено грозното в този живот. Не бива да забравяме, че бедният Бакстър не е виновен за погледа си на страдащ от киселини гущер.
Фреди обаче не се поддаваше на утеха. Унинието му се усили.
— А и не е само Бакстър.