Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
— Ти често се качваш да го виждаш на гробницата, нали? За какво си говорите?
Ренизенб колебливо поклати глава:
— О, за реката, за Египет, как се променя светлината, за цветовете по пясъка долу и за скалите… Но много често не си говорим нищо. Просто си седя там на спокойствие без гълчащи гласове, без разплакани деца и без врява. Мога да се отдавам на собствените си мисли и Хори не ги прекъсва. А понякога вдигам поглед и откривам, че ме гледа, и после двамата се усмихваме… Горе съм щастлива.
Еза каза бавно:
— Ти имаш късмет, Ренизенб. Намерила си щастието, което обитава всяко сърце. За повечето жени то означава да шетат насам-натам и да се занимават с дребни неща. Например грижи за децата, смях, разговор и кавга с други жени, поредна любов и разочарование от някой мъж. То е съставено от дреболии, приличащи си като мъниста в гердан.
— И твоят живот ли е бил такъв, бабо?
— И по-лош дори. Но сега, когато съм стара, седя повече сама, недовиждам и вървя трудно — едва сега осъзнавам, че има както външен, така и вътрешен живот. Много съм стара обаче, за да изучавам истинския от тях… и гълча моята малка слугиня, радвам се на хубавата топла храна от кухнята, опитвам от всички видове хляб, които печем, и се наслаждавам на зрелите фурми и на сока от нарове. Тези неща остават, когато другите си отидат. Децата, които обичах много, сега са мъртви. Баща ти, Ра да му е на помощ, винаги е бил глупак. Обичах го, когато беше малко, едва проходило момченце, но сега ме дразни със своето перчене. От внуците обичам теб, Ренизенб… а като споменах внуците си, къде е Ипи? От вчера не съм го виждала.
— Много е зает, надзирава събирането на зърното. Баща ми му го възложи.
Еза се захили:
— Нашият млад глупчо ще си умре от радост. Ще има да се перчи, да се дуе… Като се върне за ядене, кажи му да дойде при мен.
— Добре, Еза.
— За останалото, Ренизенб, ни гък…
III
— Искала си да ме видиш, бабо?
Ипи стоеше усмихнат и нахален, килнал леко глава на една страна, с цвете между белите си зъби. Изглеждаше много доволен от себе си и главно от живота.
— Ако можеш да отделиш един миг от ценното си време — каза Еза, присвивайки очи, за да вижда по-добре, и го огледа от горе до долу. Сприхавият й тон не направи впечатление на Ипи.
— Вярно, че съм много зает днес. Трябва да надзиравам всичко, докато баща ми е в храма.
— Видяла жабата, че подковават коня… — измърмори Еза.
Но Ипи беше напълно невъзмутим.
— Хайде, хайде, бабо, сигурно имаш да ми кажеш повече от това.
— Естествено, че имам да ти кажа повече. И като начало — в тази къща има траур. Тялото на брат ти Собек е вече в ръцете на балсаматорите. А лицето ти е оживено, като че ли е празник.
Ипи се изхили:
— Толкова ли е странно? Ти не си лицемерна, Еза. Знаеш много добре, че не се обичахме със Собек. Той правеше всичко, каквото можеше, за да ме отстрани и дразни. Отнасяше се с мен като с дете. Даваше ми все по-унизителни и елементарни задачи в полето. Често ми се подиграваше и ми се смееше. А когато баща ми щеше да ме направи свой съдружник заедно с по-големите ми братя, Собек беше този, който го придума да не го стори.
— Кое те кара да мислиш, че го е придумал Собек? — рязко попита Еза.
— Камени ми каза.
— Камени ли? — Еза вдигна вежди, наклони перуката си на една страна и се почеса по главата. — Я виж ти, Камени. Много интересно.
— Каза ми, че го е научил от Хенет, а ние сме единодушни, че тя винаги всичко знае.
— Въпреки това — сухо каза Еза — в този случай Хенет е сбъркала. Несъмнено и Собек, и Яхмос бяха на мнение, че ти си твърде млад за тази работа, но аз бях — да, аз бях тази, която разубеди баща ти да те включи.
— Ти ли, бабо? — момчето я изгледа с искрена изненада. После лицето му се намръщи, цветето падна от устата му. — Защо си направила това? Какво те засяга?
— Което засяга семейството ми, засяга и мен.
— И баща ми послуша ли те?
— Не веднага — сухо отвърна Еза. — Но ще ти открия една тайна, мое хубаво дете. Жените действат по заобиколен начин — научават се (ако не са родени научени) да задоволяват слабостите на мъжете. Може би си спомняш, че аз изпратих Хенет с дъската за хазарт на верандата в студената вечер?
— Спомням си. Баща ми и аз играхме заедно. И какво?
— Вие изиграхте три игри. И всеки път като много по-добър играч ти побеждаваше баща си.
— Да.
— Това е — завърши Еза, притваряйки очи. — Като всеки слаб играч и той не обича да бъде побеждаван. Особено от един хлапак. Тъй че си спомни думите ми и се съгласи, че си твърде млад, за да ти се даде дял в съдружието.
Ипи я изгледа за миг. После се засмя не особено доволно.