Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Надявам се, разбираш, че ни чака още много работа, Цезар — проговори меко Тамсин и се метна на седлото. — Знам, че мразиш бойните полета, но не можем да седим бездейни и да гледаме, нали?
Тя препусна отново към града, за да потърси ранени, които бяха в състояние да издържат този малко странен и въпреки това бърз начин на транспортиране.
Джулиън Сейнт Симон стоеше на градския площад и се оглеждаше тревожно. За щастие беше останал невредим, без нито една драскотина, само беше целият почернял от оръдейния огън. Преди три месеца беше присъствал на щурмуването на Куидад Родриго и помнеше какъв ужас беше преживял, но онази нощ беше безобидна игра в сравнение с онова, което сега се разиграваше пред очите му.
— Джулиън! Слава богу, жив! — Франк Фробишър прекоси площада и го прегърна зарадвано. — Видях как се свлече на земята пред бастиона „Сан Винсенте“, но не можах да стигна до теб в бъркотията.
Капитанът беше загубил шапката си. Куртката му беше разкъсана, от веждата към ъгъла на устата минаваше кървава драскотина.
— Само се спънах, нищо повече — отговори успокоително Джулиън и удари приятеля си по рамото. — Тим бе отнесен в лазарета, в окото му попадна парче граната.
— А Диърбърн е убит — съобщи Франк. Лицето му беше безизразно. — И Джордж Касълтън и… още много други. — Той огледа пустия площад. Жителите на Бадахос се бяха изпокрили по къщите си и бяха заключили вратите. Никой не смееше да се покаже пред победителите. От време на време откъм стените се чуваха изстрели.
— Войниците са в опасно настроение — продължи Франк Фробишър. — Ако командирът им разреши да влязат в града, ще започне плячкосване, което ще бъде много по-страшно от онова в Куидад Родриго.
— Той ще им разреши — отговори уморено Джулиън и потърка тила си. — Те се биха като лъвове, видяха как падат другарите им и сега горят от желание да си отмъстят.
Двамата мъже погледнаха към небето, където вечерницата бавно избледняваше.
— Ако Уелингтън беше обесил онези от гарнизона на Куидад Родриго, днес щяхме да спасим от смърт хиляди хора — заговори отчаяно Джулиън. — Филипон никога нямаше да задържи града толкова дълго, ако беше сигурен, че при поражение ще свърши на бесилката.
Франк вдигна рамене.
— Според мен избиването на пленения гарнизон е средновековен обичай.
— Нима мислиш, че онова, което ще стане в този град, е цивилизовано? — попита горчиво Джулиън. — Войниците са побеснели от жажда за мъст и ще се държат като зверове. Знаеш ли колко усилия ще ни струва да ги вразумим след края на оргията?
Франк не отговори. И двамата знаеха, че Джулиън казва истината.
Беше ранна сутрин, когато войниците и офицерите от френския гарнизон бяха отведени под стража в Елвас и английските войски нахлуха в града. Те заляха Бадахос като порой и си проправиха път през пробитите стени. Кървавата нощ бе събудила в душите им дива жажда за отмъщение, която сега трябваше да бъде задоволена.
Два часа след разсъмване Тамсин най-после отведе Цезар в обора му. След усилената нощна работа конят беше уморен и покорен, а тя падна като труп в леглото в стаичката на сеньора Браганца, както си беше мръсна и цялата в кръв. Отказа категорично предложението на вдовицата да хапне и да се измие.
Спа пет часа и се събуди освежена и бодра, но с непогрешимото чувство, че нещо не е наред. Скочи от леглото и изтича до прозореца. Улицата беше пуста, само няколко селяни стояха в сянката на една стена. Те не си говореха, просто се бяха облегнали на стената и пушеха лулите си.
Тамсин слезе долу. Сеньора Браганца не се виждаше никъде, затова тя излезе на улицата, все още в мръсното си облекло. Шумът откъм Бадахос се чуваше съвсем ясно в хладния утринен въздух. Диви крясъци, пронизителни викове, писъци, смесени със странна музика от свирки и барабани.
Тамсин скръсти ръце пред гърдите си. По гърба й пробягаха студени тръпки. Вече беше чувала подобен шум.
Сеньора Браганца се появи с кана мляко. Заля гостенката си с поток от португалски думи и бързо я избута в кухнята. Принуди я да седне на масата и й направи омлет с много мащерка и розмарин. После й поднесе кана силно горещо кафе.
След като се нахрани механично, Тамсин стана, благодари на хазайката с отсъстваща усмивка и се върна на улицата. Новото предложение на вдовицата да й донесе гореща вода и чисти дрехи мина покрай ушите й.
Без да съзнава какво прави, тя прекоси понтонния мост и се запъти към Бадахос.
Палатковият лагер беше почти пуст, пълни бяха само лазаретите, където лекарите работеха с пълна пара. Колите, които караха ранените, също бяха намалели. Когато дойде заповедта за оттегляне, мъжете изоставиха ранените си другари, за да се включат в оргиите, които предстояха в Бадахос. Тамсин влезе в града през един от пробивите в стената. Някой в окопа под нея помоли за вода, тихо и настойчиво. Тя спря и затърси ранения, но в бъркотията от безжизнени тела не можа да разбере кой е мъртъв и кой е още жив. Част от нея й внушаваше, че постъпва глупаво, като отива в града, но нещо много силно я тласкаше да го стори.