Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Това беше само предложение, милорд полковник. — Очите й бяха толкова грамадни, че той едва не се удави в дълбините им. Усмивката й беше така изкусителна, че земята под краката му се разтрепери.
Тамсин вдигна ръка и очерта линията на устата му с връхчетата на пръстите си.
— Толкова сте сериозен — прошепна тя и усмивката й засия още по-ярко. — Отпуснете се, аз искам само да ви даря с удоволствие. Спомнете си колко прекрасно беше край реката, помислете си какво бихме могли да направим, стига само да искаме…
— Уличница! Готова сте да се продадете…
— Не — прекъсна го енергично Тамсин. — Аз не се продавам. Единственото, което продавам, са сведенията, от които се нуждае вашият главнокомандващ. На вас предлагам само малко обезщетение, това е всичко.
— Обезщетение за това, че се задължавам да придружавам копелето на един убиец и бандит навсякъде, където поиска?
— О! — извика Тамсин и отпусна ръката си. Изумлението й беше съвсем искрено. — Вие изобщо не сте рицар! Аз ви предложих съвсем честно да спите с мен, а вие… Изпитвам привързаност към вас, желая ви, а вие…
— Привързаност! Желание! — Мъжът избухна в грозен смях. — Откъде, по дяволите, сте научили тези думи? И какво си мислите, че имате насреща си глупак, който ще се хване на въдицата ви?
— Това е истината — отговори сърдито Тамсин.
Джулиън я погледна право в очите и застина на мястото си. Погледът му се плъзна бавно по стройното моминско тяло. Тази малка жена вибрираше от енергия и възмущение, но в нея имаше и нещо друго. Решителност и целеустременост, които бе усетил още в първия момент. Тя беше готова да използва тялото си, за да го накара да направи онова, което искаше от него. Е, крайно време беше Ла Виолет да се научи, че не може безнаказано да използва хората за користните си цели.
— Значи ме желаете и изпитвате привързаност към мен? — попита тихо той и сложи ръце върху колана си. — Докажете ми го, Виолет. — Той откопча колана си и го остави на масичката под прозореца. — Е, какво чакате? — Той погледна към Тамсин, която стоеше нерешително насред стаята. — Съблечете се.
Нищо не ставаше така, както го беше замислила. Полковникът уж се беше поддал на съблазните й, но не беше точно така. Е, щом беше започнала, трябваше да го доведе докрай. Тя събу ботушите си и се съблече бързо. Нахвърля безредно дрехите си по пода.
Полковникът стоеше пред нея гол, с леко разкрачени крака, опрял ръце на хълбоците, и я чакаше.
— С нетърпение очаквам да видя демонстрация на желанието и привързаността ви — обяви тържествено той. — Но ви предупреждавам, че разполагам с ограничено време, затова се надявам да приложите успешно уличните си номера.
Тамсин потрепери и затвори очи.
— Да, милорд полковник, мисля, че ще се справя — отговори, едва чуто тя и направи крачка към него.
Нещо го предупреди тъкмо навреме и той се хвърли светкавично настрана, за да избегне насоченото право срещу слабините му коляно.
— Мръсница! — изрева вбесено той и ноздрите му се издуха. Коляното й го улучи болезнено в хълбока, но мисълта какво щеше да стане, ако не беше реагирал навреме, беше много по-страшна.
— Как посмяхте да ме обидите по този начин! — изкрещя Тамсин и затърка ожесточено коляното си, което беше влязло в болезнен досег с мускулестия му хълбок. — Веднага се махайте оттук! Няма да ви докосна, даже да сте последния селянин!
— Така значи? А какво стана с привързаността и желанието ви? — Изведнъж той я вдигна и я хвърли на леглото. — Май изчезна много бързо.
Тамсин видя възбудата му и се усмихна вътрешно. Очевидно този мъж обичаше добрата битка — също като нея, макар че при тези обстоятелства битките й носеха само ядове. Там, където голата му кожа докосваше нейната, тялото й пламваше като в треска, а в слабините й пулсираше дива възбуда.
Джулиън се приведе над нея и мушна коляно между бедрата й. В яркосините очи, които я гледаха, светеше убийствен глад.
— Или може би не? — прошепна дрезгаво той и разтвори бедрата й.
— Искам да знаете, че привързаността е изчезнала — заяви Тамсин и облиза внезапно пресъхналите си устни. Ръката му намери целта си. Без да отмества поглед от лицето й, той започна да си играе с тялото й, сякаш имаше пред себе си струни на лютня. Милваше и дразнеше, докато струните зазвъняха. Когато тихите й сладостни викове изпълниха стаята в мига на екстаза, той сложи едната си ръка под задничето й, вдигна я към себе си и проникна с един-единствен мощен тласък във все още пулсиращата й утроба.
Очите му заблестяха доволно, движенията му се ускориха. Все още не откъсваше поглед от лицето й. Пръстите му милваха устните й и тя усещаше аромата на собствената си възбуда. Джулиън се усмихна и тя отговори на усмивката му. Двамата се задвижиха в прастария ритъм на любовта. Дълбоко, топло чувство на щастие се надигна в гърдите й и потече като мед по вените й. Беше й много трудно да си представи, че само преди няколко минути се бяха карали като кръчмар и кръчмарка.